Кредит и дълг I: Наркотиците, които убиват съвременната икономика

Кредитът и дългът са като водата.

На нерегулиран пазар, той е живителна сила за икономиката, превръщаща спестяванията в капитал. Но в резултат на политиките на централните банки той се държи като опустошителна стихия, способна да помете цялата икономика. Както водата, първата чаша утолява жаждата; рязкото изпиване на твърде големи количества има летален ефект.

Историята от началото на XX в. е показателна за това със своите хронично повтарящи се цикли на бумове и кризи. През последните три десетилетия те станаха по-дълбоки и тежки от когато и да е било и през 2008 г. изпитахме най-тежката дългова криза. Тогава проблемите със задлъжнялостта и изкуствено ниските лихви не се разрешиха, а се влошиха до най-тежкото си състояние някога.

Причината са политиките на централните банки – изкуственото понижаване на лихвите и постоянното увеличаване на паричното предлагане (т.е. инфлацията). Така те унищожават покупателната способност на фиатните пари и създават перфектната буря за следващата рецесия.

Преди началото на края и след това

Поредицата от грешки на централните банки започва преди имотния балон от 2008 г. и на практика води до него. Новосъздадената Европейска централна банка (ЕЦБ) понижава изкуствено основния лихвен процент до 1,5% още през 2000 г. и до 1% през 2003 г. В САЩ „Маестро“ Алън Грийнспан също я понижава до 1% през 2003 г., докато квазидържавните Фани Мей и Фреди Мак гарантират ипотеките на жителите, за да „подпомогнат американската мечта“.

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

– · Чистота: 24 карата · ⌀ – ммГрамаж                                         1.00 гр.                                    КоличествоКупете онлайн117 лв.

Резултатът е изстрелване на кредитирането. В САЩ то се насочва основно към недвижимите имоти, а в Европа – и към правителствения дълг. Към ноември 2005 г. и двете водещи централни банки отново увеличават основния лихвен процент, но пазарите вече са прегрели. Резултатът е сривът на финансовия и жилищния сектор по света, включително и в България, и началото на Голямата рецесия.

Графика 1: Основни лихвени проценти и кредитиране в еврозоната и САЩ

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Политически недопустимо беше светът да бъде в криза. Затова централните банкери наляха още масло в огъня.

Краят на „нормализацията“

Възприетите през 2008 г. политики бяха още от същото, но на стероиди. Лихвите бяха понижени до рекордно ниски стойности, а печатането и кредитирането се ускориха още повече. Управляващите правиха „всичко необходимо“, по думите на президента на ЕЦБ Марио Драги.

Мерките трябваше да са преходни и когато икономиката се върне към растеж, те да бъдат прекратени. Но както казва Милтън Фридман: „Няма нищо по-трайно една „временна“ правителствена програма.“

Нормализацията на лихвите и края на печатането на пари се оказаха мираж. Нещо повече, в Европа лихвата беше свалена в отрицателна територия през юни 2014 г. и от тогава досега тя единствено се понижава, до антирекордната стойност от -0,5%, пак под ръководството на Драги. Това е най-ниската ѝ стойност в историята.

В САЩ от опит разбраха, че покачването ѝ може да взриви балоните, надути преди това именно от изкуствено ниската лихва. През 2019 г. фондовите борси се сринаха с най-драстичния си темп от Голямата рецесия и управляващите бързо се върнаха към понижаване на основния лихвен процент. През 2019 г., започна и четвъртата програма за количествени улеснения.

Дългът: По-голям спрямо Голямата рецесия

Така още преди коронавируса икономиката на света беше на изкуствено дишане от централните банки. Затова фондовите борси и дълговите пазари днес са по-горещи от когато и да било – действията на регулаторите и властите при нито една от предишните кризи не разрешиха проблемите, а ги отложиха и направиха още по-големи.

Точно това се случва и в настоящата рецесия. В зората на 2020 г. политиците, винаги време стойности. Централните банки увеличиха още повече печатането на пари и счетоводните си баланси. Разбира се, трудно можеха да свалят още лихвата, която в реално изражение вече е отрицателна почти по целия свят. Толкова за идеята, че те са „политически независими“ институции. Така от Голямата рецесия до април 2021 г. глобалният дълг нарасна с впечатляващите 54%.

Графика 2: Правителствен, корпоративен и индивидуален дълг глобално в абсолютна стойност (лява скала) и процент от БВП (дясна скала)

Източник: Institute for International Finance, Световна банка, Bank of International Settlements, Международен валутен фонд, Евростат, собствени изчисления

Графика 3: Преди и след: Брутен дълг към брутен вътрешен продукт по света през 2008 г. (лява карта) и към април 2021 г. (дясна карта)

Легенда: Червено – над 100%; тъмнооранжево – 75-100%; оранжево – 50-75%; жълто – 25-50%; зелено – под 25%; сиво – няма данни. ИзточникМеждународен валутен фонд

Задлъжняване в Европейския съюз

Източник: Евростат, собствени изчисления

Партито на лесните пари и кредити няма да спре. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард изтъкна, че няма да повишава лихвения процент, а Програмата за спешно изкупуване на облигации по време на пандемията (PEPP) ще продължи „поне“ до март 2022 г. Нейният общ размер е впечатляващите 1,8 трлн. евро. Чрез нея ЕЦБ изкупува облигации от правителствата, с което увеличава дълговете им, но и потиска лихвата по тях. Същото се случва и от другата страна на Атлантика.

България в контекста на света

На фона на останалите, с дефицит от 3,4% през 2020 г., България стои „добре“. Но след Голямата рецесия ни отне седем години, за да се върнем към маргинален бюджетен излишък. Такъв не се предвижда отново през следващите години.

Макар публичният дълг е по-нисък (въпреки покачването си от 23% през миналата година), частната задлъжнялост продължава да расте, движена от ултраниските лихви. Същата механика опустоши имотния отрасъл през 2008 г. у нас.

Графика 4: Избрани видове кредити и лихва по тях в България

Източник: Българска народна банка

Общата стойност на заемите у нас спрямо пика си от октомври 2008 г. нарасна с 30%. Броят на ипотечните кредити през второто тримесечие расте с на-бързия темп от имотния балон от 2008 г. България не е единичен случай. В останалата част от Стария континент динамиките са на практика същите.

Кредит и дълг: Отрицателните ефекти

Механиката зад кризите е следната: централните банки изкуствено понижават лихвения процент, което води до кредитна експанзия (увеличаване на кредитирането над стойността на реалните спестявания) от търговските банки. Недействително ниските лихви подлъгват предприемачите, домакинствата и правителствата, че проектите им са доходоносни и че има финансови запаси за финализирането им. По този начин се насочват производствени ресурси, където те не са необходими (изкривяване на икономиката), надуват се балони и се създават зомби компании. Рецесията коригира тези процеси чрез фалитите на погрешните инвестиции и позволява на икономиката да се върне към растеж.

Когато дългът нараства бързо, вероятността за криза нараства, сочи изследване на Световната банка. То също открива, че производителността на труда и инвестициите в задлъжнелите страни се срива много по-тежко, отколкото в незадлъжнелите. Не трябва да се залъгваме, че мораториумите върху кредитите, въведени по целия свят, включително в България, по някакъв начин коригират това. Както повечето други мерки, те просто отлагат болката за бъдещ момент.

Безпрецедентното кредитиране, особено през последната година и половина, показва, че централните банкери замениха имотния балон от 2008 г. с нови, значително по-обемни балони. Тъй като проблемите са по-големи, кризата, която ще ги коригира (когато и да се случи тя), също ще е много по-тежка. В превод, в следващата криза още повече хора ще изгубят работата си, други бизнеса си, трети спестяванията си. Затова е добре да се помисли за актив като златото, който спасява покупателната способност при кризи. Но кредитът и дългът имат и други отражения.

Изчезването на растежа

Заливането на икономиката с кредит не породи растеж в Европа и САЩ след 2008 г. Нещо повече, икономиките в Стария континент изпаднаха в контракция още през 2019 г., и дори двигателят на еврозоната Германия постигна малко над нулев растеж. Свиването е пряко следствие от високата задлъжнялост. Метаанализ на Mercatus Center към George Mason University, обхващащ десетки изследвания, показва, че според всички тях високият дълг се отразява негативно върху растежа.

Графика 5: Икономически растеж в някои държави

Източник: Евростат; Федерален резерв на Сейнт Луис, собствени изчисления

Причината е, че кредитирането става все по-непродуктивно, т.е. нужен е все по-голям дълг, за да се постигне единица икономически растеж. Да разгледаме как в САЩ покачването на икономиката (т.е. скоростта на подобряване на стандарта на живот) изчезва. В Европа ситуацията не е по-различна.

Таблица: Влошаваща се продуктивност на дълга

ДесетилетиеНов публичен дълг в САЩ (в млрд. долара)Ръст на БВП (в млрд. долара)Допълнителни единици публичен дълг, необходими за увеличаване на БВП с 1%
1950-1960332430,14
1960-1970894960,18
1970-198048716100,3
1980-1990210830140,7
1990-2000282339890,71
2000-2010653548181,36
2010-20201089069791,56

Източник: Reuters, Федерален резерв на Сейнт Луис, Incrementum

Покачване на разходите на правителството означава, че все повече средства се използват за непродуктивни цели. Освен това все повече средства – 12 трлн. долара само в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и взаимопомощ, – отиват за рефинансиране на вече съществуващи задължения.

Увеличаване на данъците

Централните банки не се поколебаха да увеличат паричното предлагане (т.е. инфлацията) до рекордни нива от началото на 2020 г., за да монетиризат дълговете на държавите. Те обаче знаят, че това рано или късно ще доведе до ендшпил на фиатните пари. Затова „щедрите“ правителствени програми задължително преминават през увеличаване на данъците.

Такова вече се готви в САЩ, а във Великобритания в края на 2020 г. направиха най-голямото покачване на налозите в историята на страната. Всеки усеща резултата от тази политика по намаляващите пари в джоба си. Ударът върху заетостта обаче е двоен. Високите данъци убиват инвестициите и капиталовите разходи на бизнеса спрямо нивата, на които те иначе биха били. Ефектът е понижаване на назначаването на служители и на ръста на заплатите и забавяне на темпа на подобряване на стандарта на живот.

Нашествие на зомбитата

Изкуствено ниските лихви и безкрайното печатане на пари създадоха епидемия от зомби компании в Европа. Данните на S&P показват, че към 2019 г. техният брой е 20% от нефинансовия сектор. За сравнение, през 2008 г. делът им е едва 8%.

Нещо повече, към края на 2020 г. над една трета от нефинансовите компании на Стария континент (отново по данни на S&P) имат негативна прогноза пред кредитния си рейтинг – двойно повече спрямо година по-рано. Наблюдава се и значително влошаване на качеството на дълга – 50% от компаниите с кредитен рейтинг CCC, CC или C са фалирали (спрямо 28% средно годишно).

Графика 6: Норма на покритие на необслужваните заеми от 2017 г.

Източник: Европейска комисия

Така може да се затвори порочен кръговрат. Кредитирането създава зомби компании, които са силно уязвими. Когато те фалират, банките може да се окажат заплашени да увеличат лихвата, тъй като нямат достатъчно провизии, за да се справят с необслужваните заеми. Покачването на лихвите обикновено е причината за взривяване на балоните.

Идващата финансова плюс дългова криза

Огромна част от новия дълг, особено публичния, се изкупува от централните банки. Техните счетоводни баланси се раздуха до невъобразими стойности от началото на 2020 г. Частният дълг попада в ръцете на търговските банки.

Да си представим, че регулаторите направят икономически правилното и повишат основния лихвен процент, например до 2%. От началото на 2020 г. до края на април 2021 г. общият глобален дълг нараства с почти 40 трлн. долара. С толкова висока задлъжнялост, глобалната икономика ще имплодира, ако лихвените проценти се увеличат. Балансите на банките, включително централните ще се окажат залети от облигации с категория „боклук“.

Резултатът ще е рухване на цялата финансова система, защото няма нормален човек, който да вярва на ЕЦБ, когато единственото, което тя притежава, са облигациите на фалирали държави и компании, а същевременно печата евро безспирно. Тогава ще е много трудно тя да „спасява“ търговските банки, както това се случи след 2008 г., защото ще се наблюдава не просто дългова криза, но и парична криза.

Причината е, че когато активите, с които се „обезпечава“ една валута, са с категория боклук, нейната стойност се унищожава. Не, че централните банки и без това не работят неуморно в тази посока откакто съществуват. Гледали сме този филм многократно и резултатът винаги е много тежка катастрофа. Това ни отвежда към последния пункт.

Дългът и кредитът не могат да се свият

Понижаването на лихвата и печатането на пари създават временен ефект на еуфория и икономически растеж. Днес целият свят е пристрастени към евтиния дълг. Както консумацията на дрога, той води до махмурлук. Ако бъде отложен с още дрога, каквото се случва във финансовия свят при всяка криза, когато ефектът настъпи, той е по-унищожителен.

Така централните банкери са попаднали в капан, създаден от тях самите. Те не могат да спрат да печатат и да потискат лихвата, което е икономически правилното действие, защото то ще доведе до болка днес. Затова те продължават вредните си политики, които ще нанесат много по-големи щети в бъдеще, но самите управляващи и централни банкери няма да са там, за да поемат политическата отговорност. Много по-лесно е горещият картоф на все по-нарастващата задлъжнялост да се предаде на техните наследници.

Заключение

Действията на централните банки не просто изкривяват икономиката. Все по-голямото задлъжняване на публичния и частния сектор задушават растежа, създават зомби компании и погрешни инвестиции, водят до увеличаване на данъците и свиване на заетостта, иновациите, капиталовложенията и темпа на нарастване на заплатите. Платежоспособността и стойността на повечето активи на домакинствата и бизнеса също се заличават в процеса.

Както и по време на Голямата рецесия, рекордното печатане на пари от началото на 2020 г. и изстрелването на дефицитите просто отложиха проблемите. Цената е подриването на покупателната способност на валутите и раздуването на още по-големи балони. Но кризите не могат да се отлагат вечно. В един момент централните банки няма да има какво да направят и ще станем свидетели на зрелищното взривяване на създадените от тях илюзии за икономически растеж. Питайте гражданите на Венецуела или ваймарска Германия.

Това неизбежно ще се случи, защото домакинствата и бизнесите са седнали върху буре с барут, централните банкери наливат още барут, а политиците се разхождат наоколо с пура в устата. Затова светът беше по-слаб спрямо когато и да е било още през 2019 г., а в хода на коронакризата слабостта на икономиката се увеличи неимоверно. Неслучайно Дж. П. Морган посочва, че златото е пари, а всичко друго е кредит. Кредитът е дрога, която убива икономиката, а истинските пари – златото и среброто не могат да се манипулират от централните банкери.

Pin It on Pinterest