Нефт, наука и дружба: Какво обединява Казахстан и България
Казахстан ще бъде посетен с официално посещение от президента на България Румен Радев.
Какво обединява Астана и София и какви са перспективите за сътрудничество между двете страни – в материала на аналитичния обозревател на Kazinform.
Политическо взаимодействие
Казахстан и България установиха дипломатически отношения преди 33 години, през 1992 г. През 1994 г. за първи път отвори врати посолството на България в Казахстан, а през 2004 г. беше открита дипломатическа мисия на Казахстан, която през 2019 г. беше преобразувана в посолство на РК в България.
Президентите на България са посещавали Казахстан три пъти: 23–31 юли 1994 г. Желю Желев с официално посещение; 25–27 септември 2003 г. – Георги Първанов с официално посещение; 1–2 декември 2010 г. – Георги Първанов с работно посещение за участие в срещата на върха на ОССЕ.
Освен това, държавните глави на двете страни проведоха срещи „на полята“ по време на много международни събития. Касим-Жомарт Токаев се срещна с президента Румен Радев на 74-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк на 24 септември 2019 г.
Важна стъпка в сътрудничеството между държавите беше подкрепата на Болгария за председателството на Казахстан в ОССЕ през 2010 г. Освен това, балканската страна подкрепи членството на Казахстан в СТО, провеждането на международното изложение „EXPO-2017“ и влизането на РК в състава на непостоянните членове на СБ ООН за 2017–2018 г.
На 7 ноември 2019 г. България отбеляза напредъка на Казахстан в областта на защитата на основните права и свободи на човека на 34-ата сесия на работната група за универсалния периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека.
Казахстан, от своя страна, подкрепи влизането на България в Съвета по правата на човека на ООН за 2019–2021 г., а през август 2019 г. подкрепи и кандидатурата на министъра на спорта на Република Болгария Красена Кралева за пост представител на Европа в Изпълнителния комитет на Световната антидопингова агенция (WADA).
Петролът – рекорден експортен продукт
За взаимния интерес на Казахстан и България говорят показателите за двустранната търговия, които се увеличават с всяка изминала година. Търговският оборот за 2024 г. възлиза на 375,2 млн. долара, което е 3,9 пъти повече от същия период на предходната година (95,2 млн. долара).
Според данни на Министерството на търговията и интеграцията на РК, износът от Казахстан за България през 2024 г. е нараснал 11 пъти и е достигнал 303,6 млн. долара. Забележително е, че най-много в балканската държава изнасяме нефт.
Ръстът на износа за България се обяснява с увеличението на доставките на стоки като: суров нефт – ръст 48 пъти или с 242,2 млн. долара, необработен алуминий – с 41,4 млн. долара, части за апарати за управление на електрически ток – ръст 161 пъти или с 1,2 млн. долара, електронни интегрални схеми – ръст от 443,3 хил. долара, феросплави – с 398 хил. долара, етерични масла и резиноиди – с 329,3 хил. долара, бинокли, монокуляри, други зрителни тръби и тяхната арматура – с 157,1 хил. долара.
Вносът от България в Казахстан за 2024 г. е нараснал с 5,5%, достигайки 71,6 млн. долара. Лидер сред вносните стоки, внесени от България в Казахстан, са лекарствените средства за продажба на дребно.
Вносът е нараснал в резултат на увеличението на вноса на стоки като: хранителни продукти – ръст в 3,5 пъти или с 4,6 млн. долара, лекарствени средства, опаковани за продажба на дребно – с 27,3% или 3,9 млн. долара, пултове, панели, маси за електрически апарати – ръст в 2,5 пъти или с 3,9 млн. долара, шоколад и други готови хранителни продукти, съдържащи какао — с 90% или 1,9 млн. долара, бира — с 1,6 млн. долара, козметични средства за грижа за кожата, декоративна козметика — ръст в 9 пъти или с 1,1 млн. долара, други стоки — ръст в 2 пъти или с 565,7 тыс. долара.
Прямите чуждестранни инвестиции — над 76 млн. долара
Според данни на Националния банк на РК, през 2024 г. в страната са привлечени 7,8 млн. долара инвестиции от България, което е с 86,5% повече в сравнение с 2023 г. (4,2 млн. долара). При това, от 2005 до 2024 г. брутният приток на преки инвестиции от България в Казахстан достигна 76,3 млн. долара.
Брутният отток на преките инвестиции от Казахстан в България за периода 2005-2024 г. възлиза на 13,6 млн. долара.
Към 1 март 2025 г. в Казахстан са регистрирани 107 предприятия с участие на български капитал, от които 61 са действащи.
Между Казахстан и България действа Междуправителствена комисия по икономическо сътрудничество (МПК). До настоящия момент са проведени 5 заседания на МПК с участието на заместник-премиера – министър на националната икономика Серик Жумангарин, както и министъра на икономиката и промишлеността на България Петра Дилова.
Засилване на икономическото сътрудничество
Наскоро, на 20 май, се проведе 5-то заседание на МПК в столицата на републиката София. В рамките на заседанието на Казахстанско-българската междуправителствена комисия се проведе бизнес форум с участието на представители на властите и деловите кръгове на двете страни. Както съобщава НК „Kazakh Invest“, Казахстан предлага на България реални инструменти за разполагане на производствени мощности с експортна ориентация, особено в областта на агропромишления комплекс, машиностроенето, фармацевтиката, логистиката и зелената икономика.
— Ние каним българските компании да си сътрудничат с нас и сме готови да окажем всестранна подкрепа на всички етапи — от избора на място до регистрацията и стартирането на проекта, — заяви на форума Алтынай Муканова, чуждестранен представител на АО „НК „Казах Инвест” в Южна Европа.
Според данни на Министерството на външните работи на РК, на дневен ред беше и въпросът за установяване на сътрудничество между градовете Астана и София и побратимяване между Шимкент и Пловдив.
Културни центрове и улица в чест на Абай
През 2015 г. България подписа Споразумение за сътрудничество в областта на културата с Казахстан. Документът представлява нормативната основа за взаимодействие в тази сфера. В момента в България функционират три казахски културни центъра: от 2015 г. в катедрата по тюркология на Софийския университет; от 2018 г. в Техническия университет в София; от 2017 г. – в Софийската централна библиотека.
Също така, в чест на 20-годишнината на столицата на Казахстан, една от улиците в София беше кръстена „Астана“ през 2018 г.
На 10 август 2020 г., в чест на 175-годишнината от рождението на Абай Кунанбаев, в град Свети Влас беше официално открит барелеф на Абай. А през септември същата година общинският съвет на Варна (маслихат) взе решение да кръсти една от градските улици „Абай“.
На 19 ноември 2020 г., по повод юбилейните дати – 175-годишнината от рождението на Абай Кунанбаев и 1150-годишнината от рождението на Ал-Фараби – се състоя представянето на новото издание на книгата на Жакипбек Алтаев за Ал-Фараби на български език.
Забележително е, че още през 1995 г. в Казахстан бе създаден Болгарски етнокултурен център в Павлодар. В Павлодарска област успешно функционира и болгарски клон на Школата за национално възраждане „К. Б. Даржуман“.
На територията на Казахстан са регистрирани множество етнокултурни обществени сдружения: „Вяра“ – в Актюбинска област, „Злата“ – в Астана, „Славяне“ – в Павлодарска област, „Възраждане“ – в Атирауска област.
Висшите учебни заведения на двете страни организират съвместно сътрудничество: благодарение на това в българските висши училища в София, Варна, Пловдив, Бургас, Благоевград, Русе и Стара Загора учат около 60 казахстански студенти.
През септември 2022 г. бяха подписани допълнителни меморандуми за сътрудничество между университети: Меморандум за взаимопонимание между НАО „Торайгыров университет“ и Бургаския Свободен университет, както и Меморандум за взаимопонимание между Торайгыров университет и Университета им. проф. А. Златаров.
На 13 декември 2022 г. в Централната библиотека на България беше тържествено открит казахстански кът с участието на деятели на културата и дипломатическия корпус на Казахстан.
През 2023 г., по време на Международния форум „Астана“, страните подписаха Меморандум за сътрудничество между НАО „Национална академия на науките при президента на РК“ и Българската академия на науките.
На 27 май 2024 г., с участието на Сатбаевския университет и Техническия университет в София, се проведе международна конференция по повод 125-годишнината от рождението на изтъкнатия казахски учен, геолог, академик Каныша Сатпаев. В резултат на това бе установено сътрудничество между водещи научноизследователски центрове в Казахстан и България.
Също така през октомври 2024 г. в частното езиково училище-лицей „Г. С. Уланова“ в София се състоя представянето на сборника „Казахски народни приказки“ на български език.
Какво се знае за България и нейния лидер Румен Радев
България е парламентарна република, разположена в Югоизточна Европа. На север граничи с Румъния, на запад – със Северна Македония и Сърбия, на юг – с Гърция и Турция, а на изток – окъпва се от Черно море. Населението е 6,7 млн. жители.
Страната се състои от 28 области, разделени на 265 общини. БВП на България за 2024 г. достигна 103,7 млрд. евро. Основните сектори на икономиката са: услуги – 71,8%, промишлен сектор – 25,8% и селско стопанство – 2,4%. Средната месечна заплата за 2024 г. е 1188 евро, а минималната – 550,66 евро.
От януари 2017 г. страната се ръководи от Румен Радев. Той е роден на 18 юни 1963 г. в град Димитровград, в южната част на България. През 1987 г. завършва Висшето военно-въздушно училище „Георги Бенковски“ в град Долна Митрополия, а през 1996 г. – Военната академия „Георги Раковски“ в София. Той е пилот 1-ви клас с 1400 часа летателен стаж. Умее да управлява изтребители F-15, F-16, F/A-18, МиГ-21, МиГ-29. През 2014 г. Румен Радев получава звание генерал-майор и е назначен за командващ ВВС. През август 2016 г. подаде оставка от тази длъжност в знак на протест срещу споразумението с Полша за съвместна охрана на българските въздушни граници.
След оставката си Румен Радев беше издигнат за кандидат за президент с подкрепата на опозиционната Българска социалистическа партия. В основата на предизборната му програма беше борбата с корупцията, безработицата и нелегалната миграция. Той се обяви против квотите на Европейския съюз за разпределение на бежанци в страните от ЕС (България трябваше да приеме около 2000 души). В резултат на два тура през ноември 2016 г. той получи най-голям брой гласове и победи кандидата от партията „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ) Цетка Цачева. На 22 януари 2017 г. официално встъпи в длъжност като президент.
От встъпването в длъжност на президента Румена Радева в страната се запазиха високите темпове на растеж на БВП: през 2017 г. – 3,8%, през 2021 г. – 4,5%. Минималната заплата беше повишена от 235 евро на 332, а средната – от 525 евро на 881. При него минималната пенсия се увеличи от 102,2 евро на 153, а средната – от 190 евро на 330.
На 27 септември 2021 г. политически и обществени организации в България издигнаха Радева като независим кандидат за президентските избори на 14 ноември 2021 г. След два тура избори той беше преизбран за втори мандат. За него гласуваха 66,72% от избирателите. Румен Радев стана първият президент на съвременна България, който запази поста си. Той встъпи в длъжност на 22 януари 2022 г.
Президентът на България владее английски, немски и руски език. Женен е и има две деца.
Припомняме, че от 2025 г. България и Румъния официално се присъединиха към Шенген, а също така
България планира да премине към еврото от 1 януари 2026 г.
автор: Шолпан Жабаева
източник: www.inform.kz
