Министър Йорданова: Законопроектът за разследване на главния прокурор ще е готов до 30 юни

До 30 юни ще бъде готов законопроект, който да регламентира как главният прокурор да бъде действително разследван в случай на престъпление. Това каза в ексклузивно интервю за Euronews Bulgaria министърът на правосъдието Надежда Йорданова. С министър Йорданова разговаря Анастасия Димитрова.

Пленумът на ВСС отново отложи искането за предсрочно освобождаване на главния прокурор Иван Гешев. Този път причината беше за да излезе окончателното решение на ВАС по Вашата жалба. Очаквате ли това решение да промени нещо?

Това решение ще донесе една много съществена промяна. Просто ще бъдат обсъдени повече от основанията, които аз съм представила пред ВСС за предсрочно освобождаване на главния прокурор. Нека да припомним, че пленумът на ВСС прие за недопустими част от съществени според мен основания. Решение, което аз приемам за незаконосъобразно, поради което го обжалвах.

На първа инстанция тричленният състав на ВАС отмени частично решението на ВСС, само в частта за случая „Жоси“. Очаквате да има и други ли?

Включително и за случая „Жоси“, Върховният административен съд каза, че оплакванията, основанията трябва да бъдат разгледани само частично, а именно след встъпването на главния прокурор в неговия мандат. И всичко друго, което е преди този момент, се изключва от разглеждане от пленума на ВСС. Аз считам, че това решение е незаконосъобразно, този подход е незаконосъобразен, защото има случаи, при които това, че поведението на Гешев е незаконосъобразно, е установено с влязло в сила решение след встъпването му като главен прокурор. Видно е, че на този изкуствен принцип – определена календарна дата, не могат да бъдат разделени основанията.

Достатъчно конкретни ли са обаче основанията за предсрочно освобождаване, които Вие представихте пред ВСС?

Всяко едно от основанията, които са предоставени пред ВСС, е конкретно – с конкретни дати, с конкретни действия или бездействия, и съответно със съответната правна квалификация за нарушени законови и етични норми.

Предстои да видим по време на дебата по същество какво ще решат магистратите…

Важно е и аз няма да спра да повтарям: отговорност на ВСС е да посочи дали настоящият главен прокурор изпълнява задълженията си така, както Конституцията повелява. Да припомним, че прокурорът, а главният прокурор в още по-висока степен, представлява обществото и действа в защита на обществото, при спазване правата на човека. Настоящият главен прокурор прави ли точно това?

Ще решат магистратите. В интервю за Euronews Bulgaria еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс допусна, че е възможно да бъде направена проверка на всички решения на главния прокурор на България за последните месеци или години. Възможно ли е това?

Това, което чухме от еврокомисар Рейндерс, поставя няколко много важни въпроса. На първо място, за пореден път изобличава неистината, твърдяна от Главна прокуратура, че мерките в Плана за възстановяване и устойчивост, за ефективно разследване на главния прокурор, за съдебен контрол върху отказите на Прокуратурата да образува досъдебно производство, е прищявка на правителството и Еврокомисията не го е изисквала никога. Чухме за пореден път точно обратното – много ясно и категорично становище, че мерките за ефективно разследване на главния прокурор , за съдебен контрол върху отказите на Прокуратурата да образува досъдебно производство, са по искане на Еврокомисията. И всъщност, те бяха оценени като много амбициозни. Също така трябва да отбележим няколко неща. Министерство на правосъдието вече работи по законопроекта, който да регламентира как главния прокурор да бъде действително разследван в случай на престъпление…

Кога да очакваме този законопроект?

До 30 юни ще бъде готов. Също така имах разговори с представители на Венецианската комисия и начертахме график за съгласуването на този законопроект с тях, за търсенето на тяхното становище. Въпрос, който беше поставен от еврокомисар Рейндерс и бе предвиден в Националния план за възстановяване и устойчивост.

А какво се случва с предложенията за по-висока отчетност на главния прокурор? Знаем, за това е нужно конституционно мнозинство, работи ли се по въпроса такова да започне да има?

В момента в парламента трябва да бъдат проведени консултации, за да бъде постигнат широк консенсус по въпроса. Необходимите конституционни изменения, избирането на парламентарната квота във ВСС, Инспекторатът към ВСС. Тези въпроси са свързани систематично, те отговарят на интересите на обществото за една по-добра съдебна система.

Но защо не се търси този консенсус? Беше съставена комисия за промени в Конституцията, неин председател е Христо Иванов, председателят на „Да, България“, но защо тази комисия не работи?

Нека да припомним, че България се намира в безпрецедентна ситуация – само на няколкостотин километра от нашата граница се води война. Това пренаписа приоритетите в дневния ред на обществото и поотложи малко тези разговори. Аз мисля, че е време отново да се върнем към тези приоритети и да продължим да работим по тях.

За много от въпросите, за много от реформите, които искате да проведете, е нужно конституционно мнозинство. Какъв е диалога с опозицията, има ли го изобщо?

Как се води диалога в парламента – нека да говорят народните представители. Аз правя това, което е в моите правомощия. Във всяка една крачка, която е необходимо решение на Народното събрание, уведомявам НС и настоявам за действия. Например: отделът за изпълнение на решенията ни изпрати една препоръка, която казва, че в парламентарната квота във ВСС не следва да бъдат избирани действащи прокурори. Това е важна мярка, за да се ограничи фактическата власт на главния прокурор върху пленума на ВСС. Незабавно съм изпратила тази препоръка към Народното събрание с настояване да я съобразят.

Спомняме си, че при предишни реформи и опити за прокарване на такива с конституционно мнозинство, се стигаше до доста сериозни задкулисни договорки, обещания, квоти и т.н. Вие склонни ли сте да преговаряте с опозицията по някакви теми? И склонни ли сте да отстъпите?

С опозицията трябва да се разговаря прозрачно, по принципни въпроси. Аз настоявам и ще направя всичко възможно да не се допусне предходната лоша практика да се правят партийни квоти, а не да се гледат обективните качества на съответния човек.

А какво се случва със законопроекта за реформиране на Антикорупционната комисия? Вие от „Демократична България“ имахте предложение – какво става с този законопроект?

Законопроектът е на масата, имах среща с народни представители, обсъдихме последващите крачки, тъй като в края на януари на коалиционен формат беше взето решение да бъде подготвен изцяло нов закон за антикорупционния орган и съответно да бъдат направени изменения във връзка с конфискационното производство. Предложенията на „Демократична България“ са предоставени на народните представители, колегите работят по свои предложения.

Защо обаче се стигна до два законопроекта, отново ли имате разногласия в коалицията?

Не, на 25-и имаме нова координационна среща. Става въпрос за правна техника. Виждането на ДБ беше, за да вървим по по-бърза писта, да се ограничим в изменения на действащия закон, там да разделим двата органа. Становището на други коалиционни партньори беше да стъпим на чиста основа.

В коалиционното споразумение беше записано, че до три месеца трябва да бъде готов законопроекта, доста време мина…

Имаме забавяне, което и мен ме притеснява, но мисля, че по-важното е да имаме добро законодателно решение.

А в какво имате разногласия с коалиционните партньори? В медиите се появи информация, че има разногласия в това с какво мнозинство да се вземат решенията в бъдещата нова Антикорупционна комисия, кой каква квота да има, какво мнозинство и т.н.

Конкретните текстове за начина на формиране на колективния орган, как да се вземат решенията – предстои да бъде обсъждано. Това, в което няма разминаване, и ние сме единни е, че настоящата комисия трябва да бъде разделена на две. Антикорупционните функции трябва да бъдат отделени в отделен орган, а конфискацията на незаконно придобито имущество – в друг орган, защото става въпрос за принципно различни производства и проблеми. Също така антикорупционният орган да има и разследващи функции – нещо, което сме записали в коалиционното споразумение.

Критиките към вас са, че така ще се дублират функциите на Прокуратурата.

Многократно съм пояснявала, че няма такава опасност. Правомощието на Прокуратурата да повдига и да поддържа обвинение, е гарантирано в Конституцията. Кой да извършва разследването, е решение на законодателния орган. Както го правят и в МВР, и разследващи инспектори в НАП.

И накрая, съвсем накратко за закриване на спецправосъдието. Конституционният съд ще разгледа жалбата на главния прокурор Иван Гешев. Ако той се произнесе след 28 юли, какво се случва?

Конституцията е ясна: наличието на конституционна жалба, на конституционно дело в КС, не спира прилагането на приет от НС закон, не спира влизането му в сила, нито действието на нормите, които се съдържат в него. Единствената последица, която може да настъпи, ако ВСС вземе решение да спре процедурите по преназначаване на съдиите и прокурорите. Това означава една несигурност и неяснота в това къде всъщност работят, те не губят статута си. Това е всъщност отговорност на ВСС, не на законодателя.

Pin It on Pinterest