Публикувано от
Новината на 2010/2/22 23:26:00 (31 прочита )
"Марихуаната на мама" - премиерно на сцена 456/22.02.10.
Пиесата провокира антидрога кампанията в Стара Загора
Драматичен театър "Гео Милев" предизвиква старозагорската публика с една от най-поставяните пиеси на българска сцена - „Марихуаната на мама е най-добра”. Премиерата на пиесата на италианския драматург Дарио Фо е днес на голяма сцена.
Сценичният вариант и режисурата е на внука на Гео Милев проф. Андрей Аврамов. За костюмите се е погрижила Теодора Лазарова, а музиката е на Любомир Денев. В ролите ще видим Галя Александрова, Ивалин Димитров, Цветомир Черкезов, Иван Калошев, Христофор Недков, Георги Райчев.
"Марихуаната на мама е най-добра" е създадена през 1976 г., когато проблемът с наркоманията става особено болезнен в Италия. Неочакваният подход на автора – да напише комедия на една толкова парлива тема, е оръжието на пиесата. Там, където назиданието и нравоучението предизвикват обратна негативна реакция, смехът и иронията правят хората съпричастни. Като жанр „Марихуаната на мама…” граничи с фарса, но Дарио Фо не спестява жестоките истини за отношението на обществото и властта към този проблем. Когато драмата на младите наркомани се превръща в доходен бизнес за групировки и институции, явлението престава да бъде само медицинско. И тогава фарсът става трагичен, а смехът – горчив. Самият Дарио Фо казва: „Аз се опитвам да забавлявам хората, да ги накарам да се смеят, докато настръхнат…”
„Когато Дарио Фо получи Нобеловата награда бях изненадан от многобройните поздравления, които получих по този повод. Разбира се, личната ми суета бе поласкана, но от друга страна осъзнах, че мнозина у нас свързват творчеството на тази забележителна личност с мен. Така се случи, че комедиите на известния италиански драматург станаха важна част от режисьорската ми практика. В неговите пиеси има някаква щуротия, нещо Чаплиновско – едновременно смешни и злостни, забавни и болезнени", признава режисьорът Андрей Аврамов.
Той поставя „Марихуаната на мама…” за втори път. Първият е с Държавния пътуващ театър през 1998-а, а спектакълът все още се играе вече 12 години. Именитият режисьор гостува на старозагорска сцена за трети път. Предишните му постановки са „Голямото наследство” от Алън Ейкборн (2002) и „Шум зад кулисите” от Майкъл Фрейн (2004).
Красимира Лекова
