Публикувано от Новината на 2010/2/7 0:45:00 (90 прочита ) Направил съм личната си театрална реформа 455/05-07.02.10.Известният театрален режисьор и внук на Гео Милев проф. Андрей Аврамов е в Стара Загора, за да постави комедията на Дарио Фо „Марихуаната на мама е най-добра“. Прославил се като един от най-вещите в театралния мюзикъл („Йестърдей“ и „Оливър!“), той ще работи за пореден път с пиесите на италианския комедиограф. Фо е изключително популярен у нас, а неговата комедия е една от най-играните по света пиеси.
Проф. Аврамов е режисьор на свободна практика от 1989 г. В момента негови спектакли се играят в над пет театъра в столицата и страната. Негови представления пък са гостували в Италия, Германия, Русия, Чехия и Гърция. Многократно е награждаван от Съюза на артистите за режисура. Професор е по актьорско майсторство в Катедра “Поп и джаз“ на Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров“. За ролите в "Марихуаната на мама е най-добра" в Стара Загора той ще разчита на Галя Александрова, Ивалин Димитров, Цветомир Черкезов, Иван Калошев, Христофор Недков, Георги Райчев. Очаква се премиерата да е на 22 февруари.
- Г-н Аврамов, защо избрахте да поставите "Марихуаната на мама е най-добра" в Стара Загора?
- Поставям я за втори път, правил съм я и в София, и бе добре приета. Тя поставя много актуален проблем, който, за съжаление, е с огромни мащаби в днешния ден и за който почти всяка вечер гледаме по телевизията или четем репортажи. Спрели сме се на комедията на Дарио Фо, защото отговаря и като жанр, и като възможност за актьорско покритие на необходимостта за разнообразието на репертоара на театъра. Работил съм и преди в Стара Загора и познавам потенциала на трупата. Дарио Фо пък винаги е актуален, защото, независимо че пише творбите си по горещите стъпки на събитията, те се повтарят във времето, а пиесите му се радват на успех и дълъг живот. Тайната е не само в тяхната жанрова характеристика - те винаги са комедии, сатири, а и в това, че са неизменно свързани със ситуацията, в която ние се намираме.
- Като че ли сте пристрастен към Дарио Фо и комедията. Защо Ви е толкова близък?
- Поставял съм над десет пъти негови творби, а и комедията е съзнателен мой избор. Този, който пренебрегва комедията като жанр, просто е скучен човек. Комедия се прави много трудно, а в нея се чувствам в свои води. Удовлетворение за мен е, когато видя хората да излизат усмихнати от залата, но никога не търся самоцелния смях. Колкото и смешна да е дадена комедия, ако в нея няма заложен реален проблем, не бих я направил. Заради това посягам често към италианския автор Дарио Фо. Знаете, че той дори е нобелов лауреат, като дори наградата стана повод за скандал с отличаването на един театрал. Той е драматург с остро социално и гражданско чувство, но и владее технологията на комедията, сатирата и фарса, чиито корени са в италианската "комедия дел'арте".
Това, което ми допада в творбите му, е, че гледа със страхотната ирония към потребителското общество. Комичният и шутовски начин, по който гледа на най- драматични събития, ми е много близък. В неговата версия има много усмивки и надежда, въпреки че се вдъхновява от парадоксални теми. Наскоро чух, че е написал дори пиеса за СПИН.
- Българинът разбира ли това чувство за хумор, може ли да се надсмее над себе си?
- Да, защото това не е елитарен и самоцелен смях, а площаден, шутовски смях. Иначе по мои наблюдения българинът обича да се надсмива над другите и избягва да припознава себе си в сатирично представените герои. За мен чувството за самоирония е признак на интелигентност. Ако човек не се взема прекалено насериозно, може да се види отстрани и да се иронизира, което го прави по-стойностен.
- Вие сте от артистично семейство, режисирахте съвсем скоро тържеството за годишнината от смъртта на дядо ви Гео Милев. Това тежи ли?
- Не, но задължава. Личността на дядо ми Гео Милев наистина носи ореола на гениалността, това е много сериозно и задължаващо родство и сравнението с него е немислимо. Мога само да мечтая за неговата ерудиция и вулканичен дух, да не говорим за талант... Гео Милев, който, освен поет, публицист, преводач и художник е режисьор и автор на театрални студии. Забравих да спомена, че е писал и детски книжки. Така че сянката му е огромна... за краткия си живот е направил толкова много.
- Как трябва да се говори за Гео Милев днес, така че да се излезе извън шаблона от училище: Гео Милев, авторът на "Септември"?
- Точно това е целта на чествания като това, което мина и на Гео-Милевите дни в Стара Загора. Обикновено, като се каже Гео Милев, се разбира поемата "Септември". Да, тази поема е връх в многостранното му творчество, но Гео Милев е носител на европеизацията на българската култура във всичките й сфери. И в честванията на годишнините, на които съм режисьор, аз се старая да се докосна до усещането, което е накарало Гео Милев да напише тази пламенна поема и да открия нейното съвременно звучене без фалшив патос и приповдигнатост. А "Септември" е дълбокият потрес на чувствителния творец, стъписан от трагедията на един народ, от тази кървава вакханалия, заляла навремето родината. За мен "Септември" е трагическа, а не революционна поема. И цялото останало творчество на Гео Милев носи неспокойния заряд на модернизма. Още в онези години, не много след Освобождението, в него доминира неистовото желание да приобщи българина към европейската цивилизация и да стане част от нея. Той е модернист не само за тогавашното време, модерен е и днес.
- А Вие пишете ли?
- Не, в смисъл, че пиша дотолкова, доколкото ми трябва за работата със сценариите.
- Как бихте коментирал опита на поредния кабинет за театрална реформа?
- Няма спор, че такава най-сетне трябва да бъде направена, но тъй като театърът е колективно изкуство, работата се усложнява. Това е общ продукт, който се прави от много хора и звена. Най-общо казано, първо трябва да се чуят двете искания на общността, които са много ясни. Първо, приходите в театрите да остават в тях, за да се финансират постановките им, а не да отиват в СЕБРА. Трябва да обърнем пирамидата. Сега този, който има 40 на сто възвръщаемост, дава част от тези пари на онзи, който има 5 на сто. Второ, трябва частично или напълно да се освободим от СЕБРА, която централизира театралната дейност, прибира парите и после прави разплащанията. Благодарение на това за пиеса, която правих с Пътуващия театър през миналата есен, аз все още не съм получил заплащане.
- Вашите мюзикъли са доста известни, изкушавал ли сте се да се явите на конкурс - например за директор на Музикалния театър, който наскоро скандално отхвърли Борис Панкин?
- Никога не съм искал и не се виждам като управленец. Аз съм режисьор, на свободна практика от дълги години и, слава Богу, личната си театрална реформа отдавна съм я направил. Като по-млад бях актьор и режисьор в Младежкия театър, и си спомням тогавашния директор, като пое поста - скъса с режисьорската професия, и седеше денонощно в театъра. Сега съм свидетел на доста случаи, в които директорът хем е управленец, хем продължава да се занимава с режисиране и се разкъсва между двете. Смятам обаче, че, ако работата ти не те изгребе целия, не можеш да разчиташ на добър резултат.
Красимира Лекова
|
