Публикувано от Новината на 2010/1/8 23:09:00 (177 прочита ) Новият прочит на "Свекърва" 433/08.01.10.„Свекърва“ на Антон Страшимиров е едно от класическите драматургични произведения в българската литература и дори една от първите български комедии, които намират радушен прием от публиката още в далечната 1906 година. Плеяда артисти са имали удоволствието да играят в тази пиеса, а по-новото поколение зрители още помнят Петко Карлуковски в ролята на Велчо-Свилен и Ружа Делчева в ролята на самата свекърва - Костанда, чиито прекрасни изпълнения пълнеха залата на Народния театър.
В този смисъл „Свекърва“ на сцената на ДТ „Гео Милев“ определено представлява жест към зрителя и покана за неговото завръщане. Великолепните характери, невероятните драматургични обрати, както и вечната тема за майката на „нещастния в брака гениален син“, която поражда поредица от комични ситуации, биха били наистина онази чаша театрално шампанско, за която публиката жадува и която отдавна не е вкусвала. Постановката на Ивалин Димитров, когото старозагорци познават и като актьор, и като директор на театъра, връща на сцената комедия, достойна за такива майстори на режисурата като Димитър Стоянов и Никола Петков. Режисьорът явно познава много добре тяхното творчество и затова не се е стремил да гони някакви външни ефекти, а е заложил на традицията. В старозагорската „Свекърва“ няма опити за модернистично тълкуване. Заложено е на битовия конфликт, без търсене на фалшиво осъвременяване или паралел с днешната политическа действителност – нещо, което в драматургичната основа просто няма. Всъщност зрителят не вижда на сцената режисьора и това е добре, както гласи старата театрална пословица – той е умрял в артистите.
За който и да е театър става много трудно, когато изведнъж се раздели с голяма част от своите талантливи изпълнители. Тази „беда“ сполетя ДТ „Гео Милев“ в края на миналия сезон. Това от своя страна пък изигра и положителна роля тъй като старозагорската публика видя на сцената артисти, които години не са се качвали на нея. Става дума за Галя Александрова, която отбеляза своето завръщане с ролята на Костанда.
Твърде е рано да се пише особено много за спектакъла „Свекърва“, но не би било зле, ако някои неща се кажат сега. Въпреки благодарната драматургична канава, все още образите не са докрай изчистени, често се разчита на външен ефект, не се търси партньорството. Голяма част от актьорския състав откровено флиртува с публиката, за да извоюва някой и друг аплауз. Високият тон и бесният ритъм, наложен от режисьора, прави някои моменти от пиесата трудно разбираеми. Георги Райчев, в ролята на Павел, дава такава власт на гласа си, че загубва неговите нюанси. Това е стар навик на актьора и не би било зле той да поработи малко повече върху гласовата си палитра. И въобще, ако темпото на спектакъла се намали малко, той само би спечелил.
Общият тон на спектакъла е повлиял и на Елена Азалова в ролята на баба Неделя. Тази актриса се отличава с изключително добро използване на природните си дадености, но в случая като че ли ги е позабравила и образът й се губи. Но в замяна на това Азалова партнира изключително добре със Светла Тодорова в ролята на Дафинка, която пък от своя страна не среща същото в Иван Калошев в ролята на поручик Дойчинов.
Малко повече за тази роля. Тя е от така наречените пистолетни роли, които при добра работа могат да останат в съзнанието на зрителя повече, отколкото главните. Тук вината е и на режисьора, защото на сцената няма никакъв поручик, а едно разглезено съвременно тийнейджърче, което неизвестно как е оплело в любовните си мрежи Дафинка. Колкото до снахата Дечка, в която се превъплътява Янислава Линкова, актрисата е успяла да намери верния тон на изпълнението, като се има предвид, че самият образ не е твърде благодарен за нея. Същото може да се каже и за Миленка Сотирова в ролята на г-жа Керекова, но в нея комичният момент е по-добре подчертан от автора, което прави задачата й по-лесна.
В общи линии, ако се изразим с живописен език, целият актьорски състав на „Свекърва“ работи с едри графични щрихи. Това е добре, но не би трябвало да се използва единствено черният и белият цвят. Едва тогава публиката ще излиза от залата с ведри и усмихнати лица, а не със заглъхнали уши.
Тихомир Етърски, възпитаник на ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", завършил класа на проф. д-р Кръстьо Мирски
|
