Зафиров: „Успехите ще продължат“

Защитникът на „Берое“ Владимир Зафиров бе гост в 33 брой на предаването #СВЕТЪТеБЕРОЕ, което през тази седмица направи своята първа годишнина в beroe.tv. Вижте какво сподели той за последния шампионатен мач срещу ЦСКА, за „Берое“, за кариерата си и за футбола като цяло:

– Какво е мнението ти за мача с ЦСКА и каква е цената на тази точка?
– Успяхме да се представим на ниво и в този мач. Може би хиксът бе най-справедлив в този мач. Знаем, че се играе трудно на „Армията“ и не всеки отбор може в рамките на две седмици да победи и направи равен. Смятам, че се представихме много добре в двата мача. Вярно, че цената дойде малко по-висока от това, което очаквахме с тези два червени картона. Неприятно. Поразвали ни се настроението след мача, но така е във футбола. Понякога се получават такива моменти. Важното е, че въпреки двата червени картона успяхме да издържим мобилизирани до края.

– Какво всъщност се случи в 74-та минута и как ще коментираш ситуацията, при която бе изгонен?
– Имаше пас зад защитата, но аз не бих казал, че бях последен. И на повторенията се видя, че Веско Пенев бе на позиция, при която може да подсигури. Според мен, не бях в ситуация, при която може да се отсъди, че съм бил последен играч, който извършва нарушение. Предпочетох обаче да извърша такова, за да спра техния нападател, който излизаше очи в очи с нашия вратар и можеше да вкара гол. Реших така на момента – да го спра с фаул. Не съм очаквал обаче, че може да се стигне до червен картон. Бяхме изненадани всички, но пак казвам браво на момчетата, че успяха да удържат, въпреки червените картони.

– Как оценяваш представянето на отбора до тук като цяло?
– Специално през новата година отборът се представя страхотно. Започнахме много силно с двата мача за Купата срещу „Лудогорец“. В първия двубой победихме, а във втория не ни достигна малко. Имахме си възможностите и там, но рано ни отбелязаха гол и рано съдията  ни остави с човек по-малко. Играхме над 70 минути с човек по-малко и това е доста трудно. Въпреки това отборът показа, че има характер и макар че загубихме битката за Купата това ни даде малко по-голяма мотивация да се представим по-добре в първенството. Резултатите бяха налице в следващите двубои.

– Как оценяваш шансовете на отбора да се класира за Европа? Нещо, което реално не е поставяно официално като цел, но това е желанието на феновете.
– Шансовете ни са доста големи ако продължаваме по този начин. Смятам, че можем да постигнем участие в Европа. Напълно реални са ни шансовете.

– Какво е мнението ти за колектива в „Берое“? Много твои съотборници, а и треньорският щаб са споделяли, че силата на тима е в отборния дух. Съгласен ли си?
– Да, явно е така. Играем от доста време заедно. аз съм вече четвърта година в отбора. „Берое“ се отличава от останалите тимове с това, че винаги е имало много силен колектив и продължава да е така.

– Ти си тук от лятото на 2011 г. Как се разви и промени клубът за този период?
– Не усетих кога минаха четири години. Всичко се променя бързо. Само в положителна посока се промениха нещата, което е много радващо за всички. Смятам, че така трябва да се работи не само тук, а и в повечето отбори, за да  може израства футболът в страната ни. Като цяло може да се работи бавно и стъпка по стъпка, но градивно и напред.

– Какви са личните ти амбиции от тук насетне?
– Аз съм говорил с шефовете на отбора и съм завил, че това е отборът, в който искам да играя. Даже да завърша кариерата си тук. Това са амбициите ми – да остана в отбора.

– Би ли ни разказал малко повече за старта на своята кариера? Кога започна да тренираш футбол? Ти ли се насочи към този пост или…?
– Като малък е трудно да решиш. Запалих се 1994 г., след Световното първенство в САЩ. Големият фурор на българския футбол. Тогава всяка нощ с баща ми гледахме мачове и наистина тогава пламна тази любов към футбола и желанието да играя. Аз съм от Сливен и започнах там. След това на 20 години преминах в отбора на ЦСКА и там се задържах 1 година, но не успях да се наложа и играя редовно. Имах период на преотстъпване в „Конелиано“, където класирахме тима в „А“ група. Но имаше смяна на ръководството и проблеми. Всички момчета напуснаха отбора. Oт там кариерата ми се насочи към Бургас във втора дивизия. Мисля, че много силна година за мен като развитие в кариерата ми. Изиграх почти всички мачове и отборът бе на високо ниво. Треньор бе Георги Василев, който безспорно е голям треньор за българския футбол. Бяхме единствен отбор без загуба през цялата година, което показваше, че в защита сме се справили. Тогава не успяхме да се класираме. След „Нефтохимик“ се завърнах в родния ми град, където г-н Лечков имаше сериозни планове за тима. Играх там две години. През първата се класирахме директно за „А“ група, а през втората там се представихме добре. Бяхме млад отбор от местни момчета, но точно през тази година получих тежка контузия. Направиха ми операция на глезена, която ме извади за дълго време от футбола. Но се завърнах по-силен и с ясната идея, че искам да играя още по-добър футбол. Прекарах малък пробен период в „Берое“ с треньор Илиан Илиев, но отново неприятна ситуация с контузия при тренировка ме извади за известно време и не успях да подпиша с тима. Преминах в „Черноморец“ (Балчик), където играх една година и половина. Смятам на много добро ниво под ръководството на Радо Димов. За съжаление, както се случва понякога у нас финансирането спря и тимът нямаше как да съществува. Трябваше бързо да реша къде да играя и отидох в „Етър“. Там играх четири месеца. Тогава проведох разговори с „Берое“ и се разбрахме през новия сезон да играя за тима. И така съм тук вече четвърта година.

– Това е една добра и богата кариера. Какво би казал на младите играчи, които искат да играят футбол на добро ниво? Кое е най-важното, според теб?
– Когато са млади доста момчета се подвеждат под натиска на хубавия живот, който по принцип предлага нашата страна. Виждат своите съученици и приятели как се забавляват, докато един спортист трябва доста да се ограничи от този начин на живот ако иска да играе сериозен футбол. Трябва да се ориентират изцяло към тренировките и работата, защото това е истината. Трябва да си постоянен и дисциплиниран. Да тренираш много здраво ако искаш да играеш на добро ниво.

– Имате добро партньорство с Иво Иванов. Колко е важна една стабилна двойка централни бранители?
– Казват, че играем добре в защита, но това не е заслуга само на централните защитници или на четиримата защитници дори, а на целия тим. Няма единици хора, които носят целия отбор. Това е работа на всички – както в защита, така и в атака. Специално нашият отбор е показвал, че няма значение кой попада да играе. Когато има добър колектив всеки влиза и се справя със задачата си.

 Имаш ли любим мач със зелената фланелка?
– Да, това е финалът, с който спечелихме Купата на България. Въпреки, че дойде малко фрапантно. Поведохме с 3:1 и за миг не сме подозирали, че могат да ни изравнят. Но „Левски“ показаха характер и ни изравниха, което доста ни развали настроението в последните минути. В крайна сметка обаче футболът затова е интересен, защото има такива мачове и моменти. Този двубой остава незабравим – със самия резултат, с играта, с раздаването и най-вече спечелването на трофея.

– Какви са пожеланията ти към феновете и към твоите съотборници?
– На колегите си им пожелавам на всички да са много здрави, защото във футбола, за да играеш трябва да си здрав. Да продължават по този начин да работят, както досега го правят. Убеден съм, че успехите ще продължат и все повече ще стават. Пожелавам на феновете отново да изживеят тези мигове, когато  спечелихме Купата и Суперкупата и играхме в Лига Европа. Дано е всяка година.

 

снимка beroe.bg

Публикувано от: novinata.bg