NikolayHristozov-1024x679

Христозов: Имаме сили не просто да се спасим, но и да отидем по-напред

През миналото лято Николай Христозов взе тежкото за всеки един професионален спортист решение – да сложи край на кариерата си. Доскорошният защитник и капитан на Витоша (Бистрица) обаче мигновено се впусна в следващото си предизвикателство, след като стана помощник на Росен Кирилов, който наследи Костадин Ангелов начело на „тигрите”.

По време на историческата първа кампания на бистричани в елита на България Христозов записа 26 мача със зелената фланелка, като в 23 от тях бе титуляр. Общо за двата си сезона в професионалния футбол с екипа на „тигрите” вече бившият бранител изигра 57 мача, в които реализира 2 гола.

Пред официалния сайт на Витоша Христозов, който в кариерата си е носил екипите на Локомотив (София), Конелиано (Герман), Вихрен (Сандански), Локомотив (Мездра), Миньор (Перник) и Добруджа, където бе играещ помощник на Светослав Тодоров, говори за новото си предизвикателство, сезона на бистричани до момента и очакванията си за пролетния дял.

– Ники, вече половин сезон си част от треньорския щаб на Витоша. Колко труден за теб бе преходът от активен футболист към треньор? Ти имаш опит като асистент от времето, прекарано в Добруджа, но все пак тогава се подвизаваше и на терена.
– За всеки футболист е трудно да остави бутонките и да се раздели с активната си футболна кариера. Но този момент винаги настъпва и се съмнявам, че някой е подготвен за него. Имах късмет кариерата ми да не завърши поради травма или някаква друга негативна причина. Аз съм щастливец, защото при мен нещата се развиха възможно най-благоприятно и имах шанса веднага да започна ново предизвикателство, а именно да стана помощник-треньор в отбор от Първа лига.

– Трудно ли бе в началото да влезеш в ролята на треньор и да даваш указания на хора, с които доскоро бе заедно на терена?
– Не за първи път съм в тази позиция – заедно на терена като съотборници и същевременно от другата страна – част от треньорския щаб. Но опитът, който натрупах като играещ треньор в Добруджа, както и работата ми с деца в школата на Витоша, ми помогнаха много в настоящата ситуация.

– Коя е най-деликатната част от този преход и работата с доскорошните ти съотборници?
– Нещата стоят чисто психологически. Треньорът трябва да се уважава и като позиция, и като човек. Това уважение е важна част от атмосферата в един отбор. За да се постигне обаче, е нужен не само респект от страна на футболистите, но и много упорита работа от страна на треньора, с която той да получи всичко това. Решенията, които взима, както и отношението са ключови фактори за изграждането на един състав. Това е двустранен процес. От една страна, е работата на специалиста, а от друга, футболистите, които именно чрез неговата работа усъвършенстват своите умения в името на общата цел – развитието и добрата игра на отбора.

– Как оценяваш представянето на тима през есенния дял?
– Като добро, но ние сме взискателни и винаги искаме повече. Всеки един отбор, в частност и футболист, може да подобри своята игра.

– Къде най-вече виждаш промяна в сравнение с миналия сезон? За мнозина е изненада, че сме 11-ти и имаме 20 точки в актива си.
– През миналата година според мен не бяхме готови за предизвикателството Първа лига. Отстъпвахме на нивото на останалите отбори. През целия сезон всички работихме заедно и с подкрепата на всеки един човек в клуба успяхме да запазим мястото си в елита на България.

– Какво най-вече трябва да се подобри в състава на база представянето от есента?
– Играем с нова схема през настоящата кампания и все още се изчистват детайлите по нея. Надявам се, че сме подобрили това и през пролетта ще имаме повече положителни резултати.


– Кое бе разковничето, за да се пребори, макар и толкова драматично, Витоша за оцеляването си в елита?
– Вярата в собствените ни възможности, която имахме през целия сезон, и подкрепата и доверието към нас от страна на треньорския щаб и нашия президент. Тук искам да му благодаря за това, че ни изтърпя през миналата година, въпреки че го разочаровахме много пъти, и че докрай не сне доверието си от нас.

– Какво очакваш от пролетта? Има ли сили Витоша да се добере до по-висока позиция, или основното ще бъде да се подсигури мястото си в елита и догодина?
– Разбира се, че има сили. Ще работим и ще дадем всичко от себе си, за да покажем една добра игра и да сме възможно най-напред в класирането.


– Млад треньор, млад екип около него, млади футболисти… Това ли е шансът за развитие не само на един скромен клуб, но и на българския футбол като цяло?
– Хубаво е да се инвестира в български футболисти и те да се налагат в отборите. В България има изключителен потенциал в децата, който ние, треньорите, трябва да развием. Но за тази цел е нужна много работа и различен подход, започващ още от ДЮШ. Нужна е последователност чрез единна методика, където водещи са не резултатите от изиграните срещи, а се набляга на изграждането и развитието на качестватата на даден юноша, които във времето помагат за неговото израстване в технически и психологически план. Само така може да се осъществи най-плавно преходът от юношески към мъжки футбол.

– С основната група на лагера в Анталия бяха и четирима юноши от клуба. Като човек, който доскоро водеше и деца в школата, какво е мнението ти за представянето им?
– Никола, Теди, Васко и Алексей са страхотни момчета. Виждам в тях страст и желание да се развиват и ние ще направим каквото е необходимо, за да им помогнем да подобрят качествата и представянето си там, където изостават от останалите.

– Мислиш ли, че скоро талант от школата ще успее да пробие в първия отбор?
– Това е желанието на всички в нашия клуб. Искам да използвам възможността да се обърна към всички деца в школата ни: Момчета, поставете си цели! За начало, нека бъдат свързани с усъвършенстване на всяко едно качество най-вече в тренировките. Работете много и тренирайте индивидуално при всяка възможност, която имате. Не позволявайте на никой и нищо да ви отклони от пътя, който сте си избрали – да станете професионални футболисти.

– Като човек, окачил бутонките и трайно впуснал се в треньорското поприще, какви са личните ти амбиции?
– Футболът е моят житейски избор – първо на терена, а впоследствие и в треньорската професия. Работата, която имам в момента, е работата, която истински желая, и ще посветя цялото си време, за да усъвършенствам уменията си и да раста в това ново за мен поприще.

– Благодаря ти, Ники, и успех!
– Благодаря и аз!

Публикувано от: novinata.bg