p1480674.m

Александър Иванов: Бюджет 2019 е с рекордни приходна и разходна част заради добрата работа на икономиката

Бюджет 2019.

   „По-високи доходи, но и повече удръжки за работещите – така оценяват анализаторите Бюджет 2019. Да започнем нашия разговор оттам, каква е философията на бюджета, вече приехте и двата малки бюджета, какъв е коментарът Ви?”, попита в началото на разговора водещата Клара Маринова. Александър Ивановобясни, че в бюджета на НЗОК за следващата година има предвидени 490 милиона лева повече, като внимание се обръща най-вече на превенцията и ранната диагностика, както и на имунизационните процеси и всички доболнични и болнични дейности, които могат да бъдат извършени за подобряване качеството и достъпа до здравеопазване. В бюджета на ДОО освен повечето пари за пенсии можем да отбележим 150-те милиона повече, отпуснати за майките на деца с увреждания, както и 40-те милиона повече за енергийни дейности. Пенсиите ще бъдат индексирани от средата на следващата година с 5,7%, а таванът на пенсиите става 1200 лева.

   „Казвате колко пари ще бъдат отпуснати повече, но не казвате каква ще бъде инфлацията, защото немалка част от тези увеличения ще се изяде от инфлацията. Каква инфлация предвиждате и на каква основа я определяте?”, попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че заложената инфлация в макроикономическата прогноза за България за следващата година е 3%, а в следващите 2 спада до 2%. Той добави, че инфлацията е задвижвана и от нарастването на вътрешното потребление, но най-вече от нарастването на цените на енергийните ресурси. Тези процеси са по-глобални и излизат извън мащаба на България. Според народния представител обаче е радващо, че се инициира една задълбочена проверка на пазара на горива на дребно от КЗК.

   Александър Иванов подчерта, че като цяло големият приоритет в Бюджет 2019 е нарастването на доходите на населението. Наред с увеличаването на доста социални плащания трябва да се изтъкне и нарастването с 20% на възнагражденията на учителите, а управляващата коалиция е поела ангажимент до 2021 доходите на учителите да се удвоят спрямо 2017. За всички останали държавни служители се предвижда увеличение на фонд работна заплата с 10%, като по този начин се върви в посока администрацията да отговаря на потребностите на развиващата се икономика. „Това са добри новини и никой не ги оспорва, но има един парадокс. С това увеличение на учителските заплати преподаватели във ВУЗ-ове ще започнат да получават по-ниски доходи от преподаватели в началния курс!”, отбеляза водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че все пак преподавателите във висшите училища имат едно предимство и това е възможността на мобилност – да бъдат канени като гост лектори. Това няма как да се случи в сферата на основното и средното образование.

    „44,5 милиарда лева догодина – рекордна приходна и разходна част за бюджета на България и той наистина се базира на добрата работа на икономиката и повишаването на производителността на труда!”, обобщи Александър Иванов.

Реформата в здравеопазването.

    „Всяка година се увеличават средствата за НЗОК, но никой не е доволен от от здравеопазването. Кога ще поставите задължително условие пред касата – средства срещу реформи?”, попита водещата Клара Маринова. Александър Иванов отговори, че намеренията за реформи в сферата на здравеопазването вече са ясно заявени и започва големият дебат по вариантите, предложени от министър Кирил Ананиев. Според народния представител вече е дошъл моментът, в който трябва да намерим надпартиен консенсус какво здравеопазване искаме и на каква цена. Той обясни, че в България има добър достъп до здравеопазване, но за съжаление ясната дефиниция на осигурените и кой какъв принос има в системата не са регламентирани. Няма нищо лошо, ако някой желае да инвестира повече средства в здравна застраховка. „В цяла Европа медикаментите и здравните услуги са скъпи и ние в България, за съжаление лимитирани от нашите ниски доходи, неувеличавайки здравната си вноска от 8% желаем да получаваме услуга наистина на добро качество благодарение на добрите български специалисти, заети в сферата на здравеопазването, но също така получаваме най-съвременна медикаментозна терапия. Знаете през последните години колко болници бяха преоборудвани, бяха въведени най-съвременни методи за интервенция, но така или иначе като процент от БВП вноската в НЗОК не се увеличи!”, коментира народният представител.

   Народният представител изрази мнение, че дебатът не трябва да бъде пришпорван, а да се води на надпартийно, експертно ниво. Вече е фокусирано вниманието върху огромния брой хоспитализации, който е очевидно, че е нереален. „НЗОК е създадена през 1999 г. като държавна институция, която трябва да работи независимо и да осигурява качествен и навременен достъп до здравеопазване на всички български граждани, но наистина – това не пречи да се надгражда!”, завърши Александър Ивановразговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2”

Публикувано от: novinata.bg