2

Външните министри от ЕС обсъдиха миграцията, Либия, референдума в Република Македония, изборите в Босна и Херцеговина, както и приеха нови санкции за използване на химическо оръжие

Заместник-министър председателят и министър на външните работи Екатерина Захариева участва в редовното заседание на Съвета „Външни работи“, което се проведе днес в Люксембург.

Външните аспекти на миграцията, Либия, Централноафриканската република и Венецуела бяха основните теми в дневния ред.

Министрите обсъдиха още ситуацията в Република Македония след референдума, резултатите от изборите в Босна и Херцеговина, изчезването на журналиста Джамал Хашоги, а също и приеха нови санкции срещу употребата на химическо оръжие.

Министрите изслушаха Върховния комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди и генералния директор на Международната организация по миграция Антониу Виторину. Беше изразена подкрепа за засилване на партньорствата със страните на произход и транзит и потвърден ангажиментът на ЕС за справянето с причините за миграцията. Бе поставен специален фокус на сътрудничеството с Африка и изпълнението на Съвместния план за действие от Валета. Миграцията е и сред темите от дневния ред на Европейския съвет на 18 октомври.

В дискусията си по Либия министрите на външните работи призоваха за постигането на трайно примирие между враждуващите фракции и потвърдиха подкрепата си за усилията на специалния представител на ООН Гасан Саламе за напредък в политическия процес и създаването на необходимите условия за провеждането на президентски и парламентарни избори.

“По отношение на Либия ние не само трябва да говорим в един глас, но и да действаме така. През последните два месеца посрещнах в София външните министри на Либия, Тунис и Мароко, разговарях с либийския колега в Ню Йорк – и получих едно и също послание: нека да оставим повече поле за действие на самите либийци в търсене на решение, нека процесът бъде воден от тях”, заяви Екатерина Захариева.

Съветът обсъди и ситуацията в Централноафриканската република. В потвърждение на ангажимента на ЕС към стабилизирането на страната, тренировъчната мисия на ЕС в ЦАР ще бъде засилена с допълнителен компонент в подкрепа на силите за сигурност.

Министрите изразиха притеснение от дълбоката криза във Венецуела, която все повече застрашава регионалната стабилност. Обсъдиха възможностите на ЕС за помощ по хуманитарната криза, както и перспективите за надежден политически процес в страната. В края на дискусията бе прието съвместно изявление.

В допълнение, министрите накратко засегнаха темите за Мианмар, рисковете от политическа дестабилизация след проведените в Босна и Херцеговина избори и кибер-атаката срещу Организацията за забрана на химическите оръжия. В деня на ключовия вот в парламента на Република Македония, Съветът отправи призив за зрялост, като припомни високия залог за страната и нейните граждани.

Съветът прие нов режим на ограничителни мерки срещу използването и разпространението на химическо оръжие. Така ЕС вече ще може да налага санкции на лица и организации, които участват в разработването и използването на химическо оръжие в която и да е част на света, независимо от тяхната националност и местоположение.

Ограничителните мерки са насочени и към лицата и организациите, които предоставят финансова, техническа или материална подкрепа за разработване на химическо оръжие.

Санкциите се изразяват в забрана за пътуване до държави от ЕС и замразяване на активи за лица и образувания. В допълнение, на лица и образувания от ЕС е забранено да предоставят средства на посочените лица и образувания в списъка за санкции.

Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност Федерика Могерини повдигна и въпроса с изчезването на журналиста Джамал Хашоги в Турция и изрази надежда този въпрос да бъде изяснен докрай със съдействието, което вече оказват саудитските власти.

След Съвета се проведе също Годишната среща на министрите на външните работи от ЕС и страните от Източното партньорство. Беше направен преглед на изпълнението на 20-те цели за 2020 г., приети на Срещата на върха през ноември 2017 г. Захариева подчерта стратегическия интерес на ЕС от изграждането на демократично, стабилно и проспериращо пространство на Източното партньорство. Тя отдаде и специално значение на разширяването на Европейската транспортна мрежа към шестте партньора и укрепването на енергийната свързаност.

Публикувано от: novinata.bg