_K1B7132

Веска Ненчева към учителите: Вие доказахте, че създавате и утвърждавате успехи, въпреки трудностите и недомислията в образователната система

Отново сме в навечерието на новата учебна година, отново училищният звънец ще събере в класните стаи децата ни, отново учителите ще посрещнат своите ученици.

Но колко от нас, колеги, са разбрали и си дават сметка, че учителите са изморени още преди да започнат първите си уроци!

Колко от нас си дават сметка, че за голяма част от учениците, училището вече не е място, без което не могат.

Какво се случва в българското училище, та то губи с всяка изминала година мястото си на огнище на знанието, губи пламъка на просветата!

Факт е, че преди две години силово бе въведен нов Закон за предучилищното и училищно образование, без широка подкрепа от обществото и учителската гилдия. Това създаде хаос в системата на средното образование. Отне се правото на учителя на нормална педагогическа работа и изправи обществото пред проблеми, които се решават на парче, без дългосрочна перспектива.  

Така е, когато един нов закон няма в центъра на своята философия издигане на пиедестал труда на учителя и знанието на ученика. Засега това се отлага във времето. И безкомпромисно се връща като бумеранг във функционалната неграмотност на българските ученици, връща се в агресията сред децата, в липса на педагози и отказът на младите да се посветят на една от най-благородните професии, връща се в  обезродяване на нацията. И нито механизмите за обхват на децата и учениците, нито шумно пропагандираното процентно увеличение на заплатите на педагозите, ще доведат до желания резултат, защото е прекъсната нишката на копнеж по знанието, на копнеж по образованието, защото не се осъзнава, че сърцето и душата на българското образование е учителят.

 Важно е да се осмисли, че една част от решението на проблема в образованието е силната и чиста връзка с родното, с бащиното. Не са ни нужни задокеански емисари, които да пренаписват историята в учебните ни програми и да бъркат в душите на децата ни.

Защо вече рядко разказваме за жертвоготовната братска обич на  Балканджи Йово и защо децата ни трудно четат „ Под игото“? Защо децата ни не учат за Марко Кралевити, стъпил на Стара планина и Пирин, за да освободи три синджира роби от Черния арапин. Учениците все по-малко учат за мъката и радостта на българина, изпети в народната песен, за дивния ритъм на танците, за гласа на гайдата от Родопа планина. Чрез образованието трябва  да съхраним българщината. Образованието е преградата пред злините, от които трябва да спасим децата си, за да усетят те здравите устои на корените си и сами да търсят истината за света, който ги заобикаля.
Имаме примера на възрожденския дух на българина и стремежа му да изучи на четмо и писмо чедото си, за да е грамотно и полезно на себе си, на семейството си, на народа си.

Уважаеми народни представители!

 Нека споделеното до тук е повод си дадем сметка за отговорността, която всички в тази зала носим, за респекта към българския учител, за знанията на учениците, за съпричастността на родителите към образователния процес, за отговорността на цялото ни общество към последната крепост – образованието, която може да ни спаси, да ни извиси, да ни даде силата и самочувствието като народ за нашата значимост в световната история.

Когато оттук тръгнем с позиция на единение по въпросите на образованието и далновидна държавническа политика, когато тук надскочим партийното си его, когато заложим в учебните програми идеята за величието на българина, а не на омразата и противопоставянето, когато постигнем съгласие за силно българско  образование, ще имаме и удовлетворението, и признанието, че сме полезни с делата си.

Но празникът предстои и всички чакаме гласа на първия училищен звънец, който ще събере отново ученици и учители.

Скъпи първокласници, Вие за първи път ще прекрачите прага на родното училище, учителите ще ви разкрият чудния свят на буквите, научете се да четете и пишете, за да вървите уверено в живота.  И помнете с благодарност своя първи учител.

Скъпи ученици и зрелостници, бъдете устремени в пътя към познанието, дерзайте, мечтайте, сбъдвайте възвишени мечти и уважавайте учителите си.

Уважаеми родители, бъдете опора за своите деца, бъдете опора и за учителите. Помагайте им, подкрепяйте ги, защото целта за добруването на децата е обща, отговорностите също.

Уважаеми учители, колеги, бъдете здрави и отстоявайте позициите си, защото Вие създавате в класните стаи бъдещето на България.

Вие доказвате за поредна учебна година, че създавате и утвърждавате успехи, въпреки трудностите и недомислията в образователната система.

Желая Ви от сърце спокойна и успешна учебна година.

Бъдете благословени и вдъхновени! Честит празник!

Публикувано от: novinata.bg