106726_660_370

Стоян Мавродиев: ББР извоюва 75 % от китайските инвестиции за България

Форумът „16+1“ – какви са резултатите и какво следва?

Беновска посрещна Мавродиев в студиото и започна разговора с темата за китайските инвестиции и форума „16+1“, организиран от България и българското европредседателство. Водещата попита какво се очаква от китайските инвеститори, тъй като две тези се чуват напоследък – страната е малка територия и не представлява интерес за Китай и че това е само началото на бъдещите общи пътища за развитие. Мавродиев обясни, че оплакването е част от народопсихологията на българина, а според него инвестициите ще съответстват на нивото на свършената работа от българския екип и на това доколко успешно страната се е справила с убеждаването на китайските инвеститори. „Много ли сме направили, за да подпишете Вие споразумение за 1,5 милиарда евро?“ попита Беновска. Изпълнителният директор на Българската банка за развитие (ББР) отговори, чеподписването е „венец“ на 7-8-месечни усилия и благодари на своя екип за блестящата работа. Мавродиев оцени събитието като прецедент за банковия сектор в България, тъй като е за голяма сума, но условията са много добри и ниски, за разлика, например, от пазара за облигации в Лондон. Гостът обясни, че разходите по транзакцията са 0 лева, а обикновено за такива сделки се плащат консултантски хонорари между 1,5-2 %. В този случай са спестени около 30 милиона евро. Мавродиев подчерта, че двете банки са се договорили без държавна гаранция, което според него показва, че китайските инвеститори имат доверие на екипа на ББР и към резултатите и успехите на премиера Борисов и правителството в сферата на бизнеса, инвестициите и партньорството. Беновска попита какви проекти ще бъдат финансирани с тези средства и спомена, че Домусчиев е споделил щастието си във Фейсбук, че Българският морски флот ще може да участва в покупката на 6 кораба. Мавродиев обясни, че организацията е била на високо ниво, а Китай е отделил 2 милиарда евро за цяла Източна Европа, от които България взима 1,5 милиарда – 75 % от финансиранията за всички останали държави. Той спомена, че колеги от другите държави със завист са питали какво точно е направила България, че да спечели такова финансиране. Беновска пожела да разбере „как са го направили“. Изпълнителният директор на ББР обясни, че това е истината. Мавродиев поясни, че парите ще бъдат разпределени за малки и средни предприятия, както и за големи печеливши проекти, като например сделките за кораби на Кирил Домусчиев и други бизнеси, които се управляват успешно и могат да връщат кредитите. Гостът подчерта, че няма значение дали е старт-ъп или разработен бизнес, но е важно да отговаря на банковите регулации и стандарти, банката да е спазила законодателството, а бизнесът да носи печалба и за банката, да създава нови работни места и икономически растеж в България. Беновска попита дали това е нова страница в кредитирането, което ще е съпътствано от по-различни изисквания към кредитополучателите. Мавродиев отговори, че изискванията са същите, но разликата е, че ниската лихва, която е договорена с Китайската банка за развитие, прави ББР много по-конкурентна, заради изгодните кредити, които ще може да предоставя. Той допълни, че ще имат възможност да финансират и правителствени проекти и обясни, че цялата отпусната сума е на разположение за подпомагане на български проекти, а също така могат и да бъдат умножени при ко-финансиране на други банки. Водещата попита дали Китайската банка за развитие има специфични изисквания за проектите, които ще финансиране и тяхната сфера. Мавродиев отбеляза като успех договорената свобода на действие при избор на проекти за подпомагане, но подчерта, че ББР ще спазва високите стандарти и ще бъдат под надзора на Българска народна банка.

Съвместни фондове за рисков капитал

Беновска припомни, че по време на срещите с Китайската банка за развитие Мавродиев е споделил своя идея за създаване на съвместни фондове за рисков капитал и го попита какво означава това. Изпълнителният директор на ББР обясни, че ще бъдат създадени съвместни фондове за дялово инвестиране, за да може банката да участва в по-рискови проекти, които същевременно са добри за икономиката и създават нови работни места. „Повечето старт-ъп компании са рискови и нямат възможност да получат стандартно банково финансиране, заради липсата на история, заради липсата на доказани парични потоци, но в същото време могат да имат блестяща идея, която наистина да бъде успешна… тогава този фонд за рисков капитал може да влезе като съдружник в компанията и да участва в мениджмънта, в контрола над проекта и когато проектът е успешен – банката ще излезе от проекта със съответната печалба“ каза Мавродиев.

Упреци към ББР, че не финансира малки проекти; Европейски правила и стандарти за работа на банките

Беновска спомена, че не са малко упреците по адрес на Мавродиев, че ББР не финансира основно старт-ъпи, малки и средни предприятия, а има големи кредитополучатели и индустриалци, въпреки че уставът е променен и банката е отворена да финансира всеки, който е кредитабилен. Водещата попита дали ще има определена пропорция на финансиранията.Мавродиев благодари точно за този въпрос и обясни, че това е пропаганда на медиите към ББР и към него, но не вреди тъй като има видими резултати и банката допринася за икономическия растеж на страната. Мавродиев си послужи с примери, за да опровергае тезата на „пропагандата“ – над 75 % от кредитите са към малки и средни компании, което кореспондира с мисията на банката. Беновска го прекъсна и попита какъв е относителният дял в средствата. Изпълнителният директор на ББР каза, че именно 75 % от средствата са за малките и средните предприятия, а останалите 25 % са към големи кредитополучатели и правителствени проекти. Другият пример на Мавродиев бе за он-лендинг програмата на ББР, чрез която се дават кредитни линии на другите търговски банки, с които се финансират малки и средни компании – над 7 300 предприятия, които са създали повече от 120 хиляди работни места за последните 5-6 години. Относно гаранционния фонд, който е дъщерна компания на ББР, Мавродиев обясни, че е подпомогнал над 7 000 компании за получаване на улеснено финансиране от други банки. Мавродиев подчерта, че още при встъпването си в длъжност на изпълнителен директор на ББР е казал, че няма да се притеснява да финансира всеки голям проект, който отговаря на банковите стандарти, има обезпечения, рискът е оценен и може да бъде контролиран, интересът на банката е защитен и се създават работни места. Гостът добави, че разделя проектите на добри-лоши, защото е важно да се защитава интересът на банката и акционерът – правителството и да са работещи за държавата.

Беновска припомни, че при промяната на устава през ноември 2017-та година Мавродиев е излязъл с медийно съобщение, че промените в устава на ББР следват модела на европейските банки за развитие. Мавродиев обясни, че именно те са едни от най-големите кредитодатели в областта на инфраструктурни и индустриални проекти, енергетика и т.н. и това е мисия на банките за развитие, включително и инвестиция в бедни региони, които други банки не считат за атрактивни. Изпълнителният директор на ББР подчерта, че банката не разполага с пари от държавния бюджет и не получава субсидии, а всички средства са кредитна дейност са по линия на споразумения с други международни банки. Той добави, че ББР е основен партньор на „плана Юнкер“, на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка и всички средства са от Европа, а сега и от успешния китайски заем. Мавродиев отбеляза, че банката е държавна единствено защото правителството е акционер, а за всички средства, с които банката разполага се заплаща лихва на големи международни банки.

Политически лица и получаване на кредит от ББР

Беновска припомни, че в устава са въвели дефиниция за свързани с политически партии лица и попита ако, например, определена старт-ъп компания иска да вземе лиценз за кабелна телевизия и е на БСП и поиска средства от ББР – ще ги получи ли. Мавродиев отговори, че ако компанията не е класифицирана като политически свързана с БСП и има добър проект, но Беновска го прекъсна и каза, че партията е инициатор в този казус. Изпълнителният директор на ББР каза, че му е трудно да отговори, но е важна собствеността и хората в управлението да не заемат ръководни длъжности в политически партии. Той обясни, че ако телевизията показва чрез съдържанието си симпатия към някоя политическа партия – няма как банката да откаже финансиране, ако проектът е добър.

Сделката за „ЧЕЗ“ и участието на ББР в скандала

Водещата отвори темата за покупката на ЧЕЗ от „Инерком“ и въвличането на Мавродиев в казуса с изпратеното писмо от банката и попита госта си дали при настоящите условия – с 1,5 милиарда евро повече ресурси – би се замислил да финансира сделката за ЧЕЗ. Изпълнителният директор на ББР припомни, че е казвал, че банката я интересува обезпечението на кредитите и печалбата от тях, а правителството като акционер е защитено. Той обясни, че ако която и да е фирма има добър проект и носи стабилни доходи на компанията, а тя може да си обслужва кредитите и да ги връща със съответната лихва – банката няма причина да откаже подпомагане, защото банковата печалба допринася за държавния бюджет. Относно сделката каза, че ако „Инерком“ и Гинка Върбакова бъдат одобрени за купувачи, подпишат договор, сделката се признае и докажат, че могат да връщат кредитите, тогава ББР ще разгледа случая, но не може да обещае, че ще го финансира, при липсата на документи.

Кредитът към Български морски флот; Планът „Юнкер“

Беновска попита дали кредитът отпуснат на Кирил Домусчиев и Български морски флот, който е първият по „плана Юнкер“ вече се обслужва. Мавродиев подчерта, че този кредит е директно отпуснат от Европейската банка за развитие, а не от ББР и банката няма отношение към него. Проектът, с който ББР е партньор на „плана Юнкер“ има 300 милиона евро ресурс, който ще бъде раздаден през 6 търговски банки за малки и средни предприятия. В момента договорът с тези банки е на финалната фаза и все още няма заявени проекти, но именно тези банки ще одобряват и предлагат проекти за финансиране. Според Мавродиев партньорството ще докаже на Европейската комисия, че ББР работи добре, достига до хиляди малки и средни компании и допринася за създаването на работни места. Беновска попита госта си дали съгласен „Радио К2“ и „Канал 3“ да бъдат медиен партньор на ББР при стартиране на работа по „плана Юнкер. Мавродиев изрази своето съгласие и приветства и всички други медии да работят с банката.

Министърът на икономиката Караниколов за форума „16+1“ и ББР

Беновска покани в студиото министъра на икономиката Емил Караниколов, който е и принципал на ББР и го помоли да изкаже своята оценка за работата на банката. Караниколов благодари на Мавродиев и екипа му за работата по китайската сделка и сподели, че се надява компаниите да се възползват при добрите условия на банката. Министърът определи форума „16+1“ като признание за България, че е стратегическа точка в Европа. По негови думи Китай инвестира под 200 милиона долара в страната ни, но стокообменът между двете държави е добър и именно форумът ще допринесе за повишаване на китайските инвестиции в България, но всичко това ще става по европейски правила. Караниколов обобщи, че проучването е било дълго време, но първата крачка е направена, а българските компании могат да работят.

Беновска попита Мавродиев дали има изисквания към принципала. Мавродиев отговори, че няма как да има изисквания, към човека, който го е назначил, но подчерта, че правителството и министъра никога не са се месили в дейността на банката и не са лобирали за финансирания на определени проекти, а предоставят пълна подкрепа при всички важни стратегически задачи на банката. Мавродиев потвърди, че спазват всички изисквания и докладват на принципала, правителството и БНБ всичко необходимо. Беновска припомни, че Караниколов е предложение на Обединените патриоти в коалицията с ГЕРБ, а Мавродиев е предложение на Караниколов и попита дали има някакво напрежение. И двамата потвърдиха, че работят чудесно с всички, а Мавродиев обясни, че все още е член на ГЕРБ, но работата им е професионална и правителството трябва да вижда резултатите от работата на банката.

 Така завърши разговорът между Стоян Мавродиев и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита“ по „Канал 3“ и „Радио К2“

 

Публикувано от: novinata.bg