zx860y484_3042388

Христо Гаджев: България показа, че е отговорен член на ЕС, който може да задава дневния ред

Значението на срещата на върха ЕС-Западни Балкани.

    „Какъв е смисълът и какво е значението, какви са очакванията и реалностите, какво ще остане от този ден в съзнанието на европейската, нашата общественост, на всеки един от нас?”, попита водещата Клара Маринова. Христо Гаджев отговори, че срещата е историческа, защото повече от 15 години не се е състояла среща между ЕС и страните от Западните Балкани. Той продължи, че декларацията, която се съгласува между всички страни членки, ще даде ясна европейска перспектива за страните от Западните Балкани, разбира се, ако те изпълняват заложените реформи и пътя, по който ще вървят.

   „А какви реформи са нужни, какво трябва да направят тези държави, за да могат да се впишат в европейската общност и в евроатлантическите структури?”, попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че основните неща са върховенство на закона, свободна търговия и независима съдебна система. Той продължа, че всяка страна кандидат има своята пътна карта, която е съгласувана между ЕК и националните правителства, очертаваща различните политики, които трябва да се проведат. „Хубавото на декларацията, която ще бъде приета днес, е, че освен ясната перспектива, говори и за свързаността и сигурността на Западните Балкани. Свързаността е нещо изключително важно и за нас, като съседи на две от тези страни!”, заяви народният представител от ГЕРБ. Той добави, че има и анекс, така наречения приоритетен дневен ред от София, в който са разписани детайлно всички практически инициативи за приобщаване на страните от Западните Балкани, както и възможностите за финансиране. Затова е много важно и това, че на срещата в София участват и различни организации, които биха могли да финансират тези проекти, като ЕБВР, Световната банка и други. Дори в тази връзка има очаквания за подписване на договор за интерконекторната връзка между България и Сърбия.

   „Има ли яснота и ще се постигне ли договореност за датата за влизане на страните от Западните Балкани в ЕС?”, продължи с въпросите си водещата Илиана Беновска. Христо Гаджев отговори, че посланието от декларацията е, че всяка отделна страна ще бъде приета според това колко бързо извървява пътя си. 2025 г е своеобразен мотивационен хоризонт за региона, тоест ако проведат достатъчно бързо реформите, ще могат да влязат до тази година. Въпросът е дали ще успеят да го направят. Народният представител още веднъж уточни, че не става дума за пакетно разширяване.

   „Кои засега са непреодолимите проблеми между страните от Западните Балкани, вътрешните противоречия, изобщо къде са кризисните точки?”, попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че от доста време Западните Балкани са известни като един от проблемните региони в Европа. Той обаче подчерта, че последните стъпки, които са били направени, са поставили тези страни в европейския фокус и дневен ред. Факт е, че страни, които до скоро не са си говорили, вече могат да седнат на една маса и да обсъждат проблемите между тях. Самият факт, че представители на Сърбия и Косово са заедно на общ форум, е показателен и свидетелства и за тяхната оценка за работата, която българското правителство е положило, не само за поставянето на темата в дневния ред, но и за превръщането и в нещо устойчиво, което ще бъде продължено от следващите председателства.

Защо не сме поставили като приоритет целия Балкански полуостров?

   „Защо ние поставихме като приоритет Западните Балкани, а не целия Балкански полуостров? Въпросите, които имаме да решаваме, са не по-малки. Освен това българското общество някак по-дълбоко и по-трайно се интересува от своите съседи, докато не всички държави от Западните Балкани са му толкова присърце?”, попита водещата Клара Маринова. Христо Гаджев обясни, че няма защо да поставяме във фокуса страни, които вече членуват в ЕС, а 4 от държавите на Балканския полуостров са пълноправни членки. Турция вече има започнал преговорен процес и той върви от доста време. А доколкото самата Турция желае да продължи своята интеграция, това вече е работа на турското правителство. Но повечето от страните от Западните Балкани изобщо не са започнали преговори, това са направили засега само Сърбия и Черна гора. „Трябва да дадем ясен знак на тези 6 наши партньора, че ще имат своето бъдеще, ако следват европейските правила и са стабилни. Тук не трябва да забравяме и сектор „Сигурност”, защото преодоляването на различните елементи на радикализация, на трафик на хора, на незаконна миграция – това са ключови въпроси, които касаят не само нас като държава, но и цялото европейско семейство!”, категоричен беше народният представител.

    „Не е ли по-скоро желанието територията на Западните Балкани да се използва за бази на НАТО предпоставката толкова голямо внимание да се отделя на тази част на света?”, попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че едното няма нищо общо с другото, защото някои от страните от Западните Балкани вече са членки на НАТО, но не и на ЕС. Народният представител обясни, че ЕС и НАТО са два различни съюза с различни цели и функции и в самия ЕС страни, които не членуват в НАТО.

Какво ще остане след европредседателството?

    „Какво ще остане след нашето европредседателство, какво е обобщението?”, попита водещата Клара Маринова. Христо Гаджев отговори, че най-малкото остава повишеният имидж на страната ни в ЕС. Всички са видели, че сме отговорни членове, можем да ръководим ЕС и да моделираме разговора и да задаваме дневен ред. Народният представител обясни, че конкретните ползи за българските граждани ще се видят при завършване на процесите, които са стартирали.

Промените в пакет „Мобилност”.

    „Българското правителство, президент и парламент застанахте категорично зад българските превозвачи по повод готвените промени в европейския регламент за мобилност, но последната дума има Брюксел, какво ще се случи? Ето днес с протест посрещаме евролидерите, какви са Вашите прогнози?”, попита водещата Клара Маринова. Христо Гаджев отговори, че много важно е това, което са казали самите превозвачи, а именно, че това не е протест срещу българското правителство, а действията им са в подкрепа на правителството по работата му в защита на техните интереси. Той продължи, че МТИТС активно работи с ЕК още преди началото на председателството, още преди да се говори за този пакет. За част от предложенията има консенсус, по други дебатът продължава. Тук много важна е заявката на групата на ЕНП, че ще подкрепи българските предложения. Българската страна се опитва да реши въпроса още на ниво комисия и разговори между държавните и правителствени ръководители, да постигне консенсус, за да може да бъде финализиран така, че да е в интерес на България.

Оценката му за първата година от управлението на кабинета „Борисов 3”.

   „Какво позитивно, какво негативно и към какво трябва да се стремите оттук-нататък?”, попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че работа винаги има. Той продължи, че икономическите мерки на правителството и финансовата политика дават резултат. Увеличават се разходите в различните обществени сфери, за да се подобрят услугите, които се предоставят от държавата. „Много реформи ни очакват и ние имаме ангажимента да ги извършим до края на мандата, включително в здравната система, включително в социалната система, включително в системата на отбраната. Тази сряда МС прие двата проекта за превъоръжаване на армията, очаква се трети. Те са на стойност над 4 милиарда лева за следващите 12 години, нещо, което дълго време не се беше случвало!”, завърши Христо Гаджев разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2”

Публикувано от: novinata.bg