valentin-nikolov-ot-gerb-veche-ne-e-deputat-61079

Валентин Николов: Спестените от сделката с ЧЕЗ 800 милиона могат да бъдат вложени в инфраструктура

Началото на кампанията за местните избори.

„Здравейте, г-н Николов! Да започнем от това, че предстоят светли Великденски празници в държавата. Вие, политиците, как ще ги посрещнете тези празници? Доволни ли сте от себе си? Как, отивайки при избирателите, защото излязохте вече и във ваканция, ще им направите живота по-празничен в тези дни?”, обърна се водещата Клара Маринова към своя събеседник. „Никой човек не би бил доволен от себе си. Това значи, че той няма амбиции да прави повече. Няма как да сме доволни от себе си, защото ние искаме по-големи цели да постигаме.”, отговори Валентин Николов.

„Днес толкова много ни занимавахте със себе си – политиците в Народното събрание, макар че днес е един от хубавите дни преди Великден. Документи се разнасяха за кметове. БСП срещу Вас, Вие срещу БСП. Започна ли предизборната кампания за местните избори, та толкова много кметове атакувате?”, попита водещата Клара Маринова. Политикът отчете, че атаките са взаимни и са стартирали кампанията за местните избори далеч преди тях. „По закон срокът е един месец преди това, но в крайна сметка предизборната кампания започва след изборите”, коментира той.

Социологическите нагласи в българското общество.

„Ще се наслушаме на много донесения срещу кметове. Да преминем към текущите въпроси. По последни социологически изследвания на „Барометър България” – преобладаващата част от обществото подкрепя решението на правителството да не гони руски дипломати от България. Вторият кръг въпроси са свързани с рейтинга на партиите. ГЕРБ води все още с няколко процента на БСП, „Обединените патриоти” са действащият балансьор на властта у нас, но забележете – около 30%, тоест една трета от избирателите заявяват, че няма да гласуват. Какъв е Вашият коментар?”, продължи водещата Клара Маринова. „Не съм щастлив от това, че хората не искат да гласуват, но това е тенденция в Европа. Когато няма изострена предизборна кампания, хората са по-демотивирани. Голяма част от хората смятат, че не е необходимо да се занимават с политика и си отстояват правата на местно ниво, както е в другите държави в Европа.”, констатира инженерът.

Изтощава ли властта?

„Понеже водите на БСП, а вече управлявате десет години, не Ви ли изтощи властта?”, провокира водещата Клара Маринова. Депутатът припомни, че още по времето на 41-то Народно събрание – премиерът Борисов е казал, че след определено време трябва да даде мястото си на друг. „Виждаме, че парламентът, от 41-то до 44-то събрание, доста се поднови. Виждаме, че доста министри се подновиха, така че винаги има свежи идеи и свежи сили.”,  подчерта Валентин Николов.

Оттеглянето на държавата от сделката за активите на ЧЕЗ в България.

„„Българската държава няма намерение да участва в сделката за ЧЕЗ”. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов пред парламентарната комисия, която разследва обстоятелствата около продажбата на енергото в Западна България на Гинка от Пазарджик. Според министъра: „подобно участие на държавата е нецелесъобразно”. Позицията за неучастие на държавата е съгласувана с премиера Борисов и тука възникват „тежки” въпроси. Какво се случи за един месец, че от целесъобразно – участието на държавата стана нецелесъобразно. От желание България да се включи като държава в сделката с ЧЕЗ – сега я оставя само на Гинка? Вие сигурен ли сте, че в ръцете на Гинка от Пазарджик – три милиона българи са гарантирани с тока в Западна България?”, попита водещата Клара Маринова. „България има достатъчно регулаторни механизми, за да може да контролира монополите. Ние сме си поставили други цели. Примерно да изградим магистрала „Хемус”, която е около милиард и половина. Ние трябва да заложим повече от половин милиард лева, тоест малко повече от една трета от магистралата, за да придобием активи, от които няма никаква полза за обществото, за разлика от магистралата. Собственикът на електроразпределителното дружество ще трябва да доставя това, защото в противен случай ще трябва друг да управлява дружеството. Правомощие дадено на КЕВР.”, категоричен беше магистърът по финансов мениджмънт от Стопанската академия „Димитър Ценов” – гр. Свищов.

„Начело на тази компания, начело на това нещо, наречено електроразпределително дружество, ще стои тя, Гинка, тя е собственик!”, недоумяваше водещата Клара Маринова. „Не е така. Ако се замислите – собственикът на Гугъл не се меси в мениджмънта. Мениджмънтът управлява дружеството спрямо целите, които е задал собственикът, но се контролира от КЕВР.”, отсече народният избраник, изучавал Политически мениджмънт в Летния университет в гр. Страсбург, Франция. 

„Самият Вие казвате, че собственикът задава целите. Това е най-важното. Като зададеш целите, мениджмънтът е ясно, че ще измисли варианта как да ги постига тези цели, но целите се задават от собственика и питам аз тогава – с какво се промениха обстоятелствата, че на 1 март, когато Гинка Върбакова се срещна с премиера, с вицепремиера Томислав Дончев и министъра на финансите Горанов, те тримата прецениха, че трябва да участва държавата, а сега, на 1 април, решиха точно обратното? Какво се промени в този месец? Вие сте човек изкушен от енергетиката, знаете какво се случва там.”, попита водещата Клара Маринова. „Мога да гадая, да дам своя анализ. Когато г-жа Върбакова е била на среща с премиера, с Влади Горанов, с Томислав Дончев, са били разисквани вариантите държавата да влезе и по този начин да успокои потребителите и да се повиши доверието. При условие, че и чешката страна каза, че това е обвързано с арбитражното дело, тоест трябва да влезнат неустойките по него като част от сделката. В крайна сметка държавата трябва да плати голямо количество пари, без да знаем точно колко, за да може да влезе с контролен пакет акции. В този случай държавата е логично да изгуби интерес, макар че държавата не е вземала такова решение. Това е била проучвателна възможност, изразена от премиера и министрите.”, анализира сертифицираният одитор от Муди Интернешънъл. 

„Да Ви кажа ли откровено какво си говорим ние, обикновените граждани на Република България, които сме потребители на тока в Западна България – общо взето Вие се успокоихте, управляващите, постихна народното недоволство и затова решихте да си правите каквото си искате. Така си говорим ние помежду си.”, сподели водещата Клара Маринова. „320 милиона е сделката, където не влизат 80 милиона, които са дадени във връзка с мрежата – около 400 милиона евро. 800 милиона лева държавата трябва да даде и възвращаемостта ще е не по-малко от 20 години, това е инвестицията. Тези 800 милиона могат да бъдат вложени в инфраструктура. Хората се оплакват от лошата инфраструктура, която е на повече от 30-40 години. Дали искат хората да чакат едни пари, които държавата ще си върне, а те няма да ги видят или искат пътят до тях да е изграден – това бих сложил на везните.”, поясни бившият заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.

„Ние искаме и да няма дупки, и да имаме ток!”, контрира водещата Клара Маринова. „Тогава милиард и шестстотин стават.”, калкулира екс-изпълнителният директор на АЕЦ – „Козлодуй”.

Изтеглянето на чуждестранни инвеститори от България.

„Забелязва се трайно напускане на България от големи чуждестранни инвеститори. Примерът с ЧЕЗ е достатъчен, няма нужда да изреждам и други. Какво гони големите чужди инвеститори от България според Вас? Вие сте в епицентъра на тези събития и знаете най-добре.”, смени темата водещата Клара Маринова. „Когато правите една инвестиция – правите дю дилиджънс (средство за идентифициране, намаляване или отхвърляне на риска, свързан с определена транзакция /придобиване или сливане/ – източник www.capital.bg), залагате някакъв риск. Ние имаме едни от най-ниските ставки в Европа на преки и косвени данъци, имаме сравнително ниска цена на труда. В един момент се чудиш защо тези инвеститори не искат да останат! Г-жа Върбакова – крива, права, лоша, няма значение. Това е частноправна сделка в европейското право. В крайна сметка тя придобива някакъв актив и такава буря се разразява, че тя може да загуби парите, които е дала като гарант във връзка с търга. Кой тогава би дошъл и би рискувал този голям скандал.”, разясни бившият председател на Борда на директорите на Българския енергиен холдинг.

Липсата на синхрон в становищата на Цветан Цветанов и Бойко Борисов относно аферата „Скрипал”.

 „Аз започнах интервюто с данните от последното социологическо изследване на „Барометър България”, където преобладаващата част от обществото подкрепя решението на правителството да не гони руски дипломати от България. Общо взето министър-председателят се хареса с това свое решение на една по-голяма част от обществото, но в същото време лидерът на парламентарната група и заместник-председател на партията (Цветан Цветанов – бел. авт.) застана на друга позиция. Защо този път се разминаха двете позиции?”, в заключение попита водещата Клара Маринова. „Аз не мисля, че са се разминали в оценката, разминали са се в действията. Като член на Европейския съюз и на НАТО включително, за разлика от Австрия, защото много пъти я слагат като пример – ние сме изразили своята подкрепа към Великобритания и сме изразили своето отрицателно становище към това, което се е случило там. Действията, които сме предприели са изискали повече доказателства.”, завърши Валентин Николов разговора си с Клара Маринова в ефира на Радио К2

Публикувано от: novinata.bg