IMG_6298

Казанлъшката поетеса Румяна Григорова: Огънят и ледът раждат живата вода

В навечерието на Деня на жената казанлъшката писателка Румяна Григорова ще представи книгата си „Огън и лед” пред старозагорци. Това е третата стихосбирка за авторката, която излезе от печат през м.ноември 2017г., нейн редактор е поетът Румен Денев. Първата си книга тя издава през 2003г. със заглавие „Закъсняла равносметка”. Три години по-късно излиза на бял свят и втората – „Само зрънце…грях”. Нейн текст бе избран и се превърна в „Коледна песен” в навечерието на 2018г., изпълнено от Оркестър „Пловдив“.

Тази вечер (6 март, вторник)списание „Зона бг” и Фондация „Пламък” ще представят авторката и новата й книга в 18 часа в залата наIII-ия етаж в  старозагорското читалище „Св. Климент Охридски”.С поетичната изповед на Румяна Григорова за майката, приятелството, душата, живота… вече се срещнаха нейните почитатели от Казанлък и Павел баня. За днешната среща тя е приготвила изненада за почитателите на поезията.

За своите стихове Григорова казва, че  докосват, абсолютно всеки, тъй като са преживяни. Тя иска чрез тях „всеки да открие душата си, защото твърде много я пренебрегваме. Това прави хората тъжни, тъй като нямат смелостта да бъдат себе си. А животът може да бъде прекрасен, ако бъдем малко по-добри”.

Защо пишеш стихове?

Защото това е моят начин да се освободя от болката, да  излекувам душата си и продължавам да се усмихвам. Аз и стихът сме приятели.

Кога пишеш стихове?

Когато дадена ситуация ме докосне. Когато сърцето ми започне да бие учестено от болка, радост или възхищение. При мен всеки стих си има история.

Какво ти дава поезията?

Всичко. Това съм аз.

Какво не казваш на глас?

Замислям се, откровен човек съм и това, което не съм казала, съм написала – май няма такова нещо, което не съм казала на глас.

Кога предпочиташ истината?

Винаги знам, че рядко е красива, но пък с нея  по житейските ни лабиринти се преминава болезнено, но  по-бързо.

Какво са за теб мечтите?

Криле.

А вярата?

Силата, с която успявам да стана.

Приятелите?

Приятелството за мен е святост, религия, живот.

Грешките?

Неизбежни, част от пътя ни към себе си.

Разочарованието?

Огромна болка и в същото време божествена проверка на силата ни.

Защо хората са тъжни?

В повечето случаи са тъжни…, защото нямат смелостта да бъдат себе си.

Прошката променя…

Само тогава, когато е от сърце.

Новото начало идва…

Когато разчупиш оковите на страха и се изправиш пред него.

Животът може да бъде…..

Прекрасен, ако бъдем малко по-добри.

Любовта ни кара…

Да усетим пулса на живота.

Душата ми е пълна, когато…

Съм с внука си и приятелите ми. Когато другите са щастливи.

Жената?

„А тя уж слаба по природа

Единствена живота носи във утроба,

Единствена живот с живота си отглежда

И затова по сила първа се нарежда.”

Защо огън и лед?

Защото само там, където срещнем болката и самотата се ражда мъдростта. Огънят и ледът раждат живата вода.

Румяна Григорова ще ви очаква на премиерата на своята трета книга, която всеки присъстващ може да закупи с нейно  специално послание

Публикувано от: novinata.bg