изтеглен файл

Днес празнуваме Трифон Зарезан

 Той е един от най-обичаните и почитани празници, предшестващи идването на пролетта. Денят на лозаря има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките, а пролетните тържества в чест на бог Дионисий се отбелязвали с особено голяма пищност. Православната църква чества празника на 1 февруари, посвещавайки го на св. Трифон – лечителя мъченик, който през 248 г. е осъден и посечен заради силата на вярата си и категоричния си отказ да се отрече от християнството. От векове обаче, по стар утвърден обичай, на 14 февруари във всички краища на България се зарязват лозята и се приготвят специални трапези в чест на светията. Празнуват всички лозари, кръчмари и градинари. Традицията повелява жените да изпекат пресен хляб, да сготвят кокошка, пълнена с ориз или булгур. С мезе в торбите и руйно вино в бъклиците цели фамилии поемат към лозята, за да направят резитба. След ритуала по зарязването поливат лозите и се черпят с донесеното вино. След гощавката, с венци от лозови пръчици и песни на уста, се завръщат по домовете си. Там наздравиците продължават… Днес  пълният ритуал, с който се чества Трифон Зарезан, се спазва само в районите, където е развито лозарството. Въпреки това, навсякъде млади и стари не пропускат да се почерпят с хубаво вино и да си пожелаят най-вече здраве. От стари времена наздравиците са задължително съпътствани с неизменната благословия: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“ Така че, хайде, нека е берекет и… наздраве! Другият празник, свързан с днешния 14 февруари, се отбелязва у нас сравнително отскоро. Това с празникът на Свети Валентин. На тази дата влюбените разкриват един на друг, че се обичат. Първоначално стар римокатолически празник в чест на Св. Валентин, той вероятно започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието. На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 20 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за Поздравителни Картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоциацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки. През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света установената практика на размяна на картички се разширява и се въвежда раздаването на подаръци, като при хетеросексуалните двойки това се прави обикновено от мъжа. Най-популярните подаръци са рози и шоколад. През 80-те, диамантената индустрия започва да насърчава Св. Валентин в неговото ориентиране към подаряване на бижута без примеси. Когато двама влюбени вечерят на Св. Валентин, тяхната връзка често се счита за сериозна. На този ден много хора се поздравяват с пожеланието „Честит Свети Валентин“, като това може да бъде казано от мъж на жена, в някои случаи и от мъж на мъж. Денят на св. Валентин се е празнувал още през езически времена, когато според римския обичай Луперкалия, славещ бога на плодородието Таунус (Пан), по време на пищна церемония мъжете изваждали от кутия имената на девойката, грабнала сърцето им. Цялото това „наричане“ се практикувало почти до XX в. и то ден преди древния Празник на семейството (15.02). По време на Луперкалия действал голият пич Купидон, известен още като Ерос и Амур. Въпросният бог си правел майтапи с хората, като ги стрелял с любовни стрелички. Уцелел ли, човекът мигом се влюбвал. От тук идва и вярването, че любовта е сляпа.  За самия св. Валентин, обаче, се знае малко, а информацията е откъслечна. Днес на човечеството са известни три истории за свети Валентин.  Най-разпространената история за св. Валентин е следната: В доброто старо време император Клавдий събирал доброволци за армията си, но никой от мъжете не искал да се бие и да умре, оставяйки любимата и семейството си сами и явилите се били малцина. Тогава на Клавдий му хрумнала щурата идея, че ако забрани брака, доброволците ще станат повече… И, както може би се досещате, тъкмо това направил. Някъде в древната римска държава живял свещеникът Валентин, който напук на императора венчаел влюбени двойки. Изпълнявайки мисията си, той бил заловен и екзекутиран на 14.02.269 г. за подстрекателство. Самата екзекуция била по-скоро тържество, тъй като хората го изпратили с цветя и сладки. Стотина години по-късно хората все още се сещали за това, на което ги учел Валентин и го провъзгласили за светец и покровител на влюбените. Друга история разказва за млад лечител със същото име, живял през I в. пр. Хр. Младежът имал чудодейни способности на изцерител и именно заради тях и заради вярата си бил хвърлен в тъмница. В затвора младият Валентин излекувал сляпата дъщеря на надзирателя. Момичето прогледнало и го целунало. Двамата изживели бурна, но кратка любов, тъй като Валентин бил осъден на смърт. Преди да го хвърлят на лъвовете, той изпратил бележка на любимата си, написана върху парче от дрехата му с формата на сърце и подпис: „Твой Валентин“. Тогава е възникнала и традицията да се подаряват картички. Обичаи Обичаите повеляват да се омеси хляб – пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни сориз или булгур. Като се свари кокошката се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с„Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците. Празничната трапеза Тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората ѝ. Като основно ястие по стар български обичай се препоръчва пълнена кокошка с ориз или булгур. Днес имен ден празнуват всички с имената Трифон, Трифона, Трифко, Трифо, Трифул, Трифа, Труфула, Тричко, Тичо, Фунчо, Фуне, Светлозар, Зарко, Зара, Лозан, Лоза, както и Валентин, Валентина, Вальо, Валю и Валя.

Публикувано от: novinata.bg