3c36ff264c446e08a610a1b22602d124a5cdc3c0

Пламен Манушев: Изработването и обявяването на Стратегията за Западните Балкани е успех на българското правителство

Стратегията за Западните Балкани.

 „Здравейте, г-н Манушев! Сега ще използвам случая, че Вие сте заместник-председател на Комисията по външна политика, за да коментираме с Вас едно много важно събитие – предложената от Еврокомисията Стратегия за Западните Балкани. В документа се признава стратегическото значение на региона за Европа. „…Именно затова полагахме усилия да върнем региона в дневния ред на Европейския съюз, което се случва за първи път от 15 години насам…”, казва председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Какъв е Вашият коментар?”, обърна се водещата Клара Маринова към своя събеседник. „Коментарът ми подкрепя изцяло това, което е казал г-н Юнкер, защото усилията на българското правителство за обръщане на Европейския съюз към Западните Балкани се сбъдна с тази стратегия. Западните Балкани станаха една тема, едно нещо, без което Европейският съюз вече не може и се говори почти ежедневно за тях.”, каза роденият през 1954 г. в гр. Генерал Тошево политик.

„Какво ще последва според Вас? Какво е записано в тази стратегия? Какво се очаква от Западните Балкани?”, попита водещата Клара Маринова. „Стратегията осигурява надеждна перспектива за разширяване на Европейския съюз към Западните Балкани, състои се от три части. Първата е за перспективата на Западните Балкани за европейското им членство. Другата е, че тази перспектива не може да бъде без помощта на Европейския съюз. Третата част на тази стратегия е – как Европейският съюз трябва да се подготви да приеме страните от Западните Балкани. Към нея има един план, в който шестте инициативи, които са дадени в този документ, се разработват подробно.”, сподели Пламен Манушев, завършил Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” – гр. Варна.

„Това е много добре, че на този регион се обръща специално внимание, но според мен срокът, който се дава, времевата перспектива до 2025 година… Сега, той отразява факта, че тази амбициозна цел не може да се постигне за много кратък срок от време, но смятате ли, че, в тази перспектива, могат да се преодолеят всички тези проблеми, които съществуват, като се започне с добросъседските отношения, реформите, които трябва задължително всяка една от държавите да осъществи. Изобщо виждали ви се реалистичен този план, който е заложен в стратегията?”, попита водещата Клара Маринова. „Планът не казва, че всички шест държави от Западните Балкани ще влязат до 2025-та. Там се фиксира, че има две държави, които са доста напред – Сърбия и Черна гора. За останалите, евентуално за Босна и Херцеговина, предстои да се говори. Албания, Македония също, евентуално, ще започнат такива преговори. Аз смятам, че навярно няма да бъдат приети, няма да могат да изпълнят тези критерии, защото до 2025-та не са толкова много годините, но е важно да започне този процес, да се даде перспективата, геополитически да се ситуират Западните Балкани.”, констатира възпитаникът на Военноморската академия „А. А. Гречко” в гр. Санкт Петербург.

„Не знам ние дали прекалихме малко с преекспониране на темата, като се включихме като един гарант за този процес и дадохме едни свръхнадежди и свръхочаквания и в нашето общество, пък и в останалите държави, че по време на нашето европредседателство едва ли не много неща ще се случат, а както Вие казвате – по времето на нашето европредседателство ще се стартира процеса, ще бъде положено началото, ще се обърне вниманието на Западните Балкани. Смятате ли, че може повече от това ние да направим по времето на нашето европредседателство?”, попита водещата Клара Маринова. „Не, сигурно повече няма да направим. Ако тези шест държави кажат: „да, ние искаме да тръгнем по този път” – успехът ще бъде огромен.”, анализира специализиралият във Военноморския колеж в гр. Нюпорт, САЩ депутат.

„На мен ми прави впечатление позицията на българската държава – и правителство, и Министерският съвет, и президентът, и Министерството на външните работи вчера изявиха една изключителна подкрепа за Стратегията за Западните Балкани. Отдавна не се е случвало такова единодушие в нашето държавно ръководство да се получи. На какво се дължи то?”, попита водещата Клара Маринова. „Дължи се на това, че стана това, което ние мечтаехме и искахме да стане на Балканите – Европейският съюз да разбере, че тук има стратегически важни държави за Европейския съюз и за мира в Европа и им обърна внимание. И изработването, и обявяването на тази стратегия е изключително голям успех на българското правителство, на българската дипломация, а съответно и на органите на Европейския съюз, които са работили по този въпрос.”, констатира екс-военното ни аташе във Великобритания.  

 Лошият имидж на България в западноевропейските медии.

 „Безспорно българското европредседателство продължава да бъде един от големите центрове на политическия живот у нас. За властта това е забележително събитие, за Вас, политиците, също, докато за народа – не особено забележимо. Една Истанбулска конвенция беше уважена с много по-голямо обществено внимание, но нещо друго искам да Ви попитам. Прави впечатление във всички коментари в западните медии – отбелязването на нашето европредседателство е съпровождано непрекъснато, ама без изключение, с един коментар – значи, определя се там събитието като важно и се казва: „но България е най-бедната и най-корумпираната държава”. Защо това се разнася като мантра за нас и как можем да го преодолеем?”, попита водещата Клара Маринова. „Може би донякъде има принос и отношението към правителството от опозицията, от организации, неправителствени, за да се покаже, че не са добре нещата, но най-вероятно има и по-големи външни фактори. Аз не изключвам и намесата на геополитически интереси, за да се говори за това, че едно членство в Европейския съюз нищо добро не носи, че носи една бедност, корупция.”, заяви бившият командир на Военноморска база – гр. Варна.

„Направи ми впечатление и реакцията на Марк Рюте (премиерът на Холандия – бел. авт.). След вчерашните разговори с нашия министър-председател, той каза, че ни подкрепя за влизането в Шенген, но веднага и той каза: „но трябва още да се работи, имате какво още да постигнете”. Както днес е написано в заглавието на един коментар, в един от сайтовете: „Рюте ни казал ДА, ама НЕ”. Как ще преобърнем това мнение на холандците, което за съжаление вече се споделя и от една от основните партии в Германия, в известна степен от някои от френските партии?”, попитат водещата Клара Маринова. „С работа и с доказване на това каква държава сме, как стоят нещата. Корупция има сигурно и в Холандия и това не я изкарва от Шенген. Аз смятам, че ние сме изпълнили критериите, за да бъдем член на това пространство, Шенгенското.”, убеден е вицеадмиралът от Военноморските сили на България.

 Европредседателството на България.

 „Както казах, г-н Манушев, европредседателството е в центъра на нашия политически живот. Вече отмина първият месец. Кажете, моля, Вашата оценка, Вашият коментар за този отминал месец.”, продължи водещата Клара Маринова. „Моята оценка е положителна. Аз смятам, че стартът беше много успешен. Оценката е изключително висока за организацията, за административния капацитет, който има нашата администрация!”, отчете бившият командир на Военноморските сили на България.

„Шестте месеца ще минат и ще заминат, какво ще остане за България след това европредседателство?”, попита водещата Клара Маринова. „Ще остане самочувствието, че можем да организираме подобни неща, че можем да ръководим такива процеси, че имаме този административен капацитет, ще остане удовлетвореността, че нещо сме направили за региона, за Западните Балкани.”, категоричен беше Пламен Манушев, заемал в миналото длъжността заместник-началник на отбраната на България.

 Дейността на Комисията по отбрана в Народното събрание.

 „Какво ново в Комисията по отбрана?”, попита водещата Клара Маринова. „Усилията са насочени – да помогнем на Министерството на отбраната да стартира проекти за модернизация, които се забавиха с близо две години. В комисията, в повечето случаи, когато говорим за националната сигурност, за отбраната, няма партизанщина.”, подчерта народният представител.

„Какви са основните закони, по които работите сега в комисията?”, попита водещата Клара Маринова. „Повечето са ратификации и синхронизиране на нашето законодателство с изискванията на НАТО. Тези закони, които променяме или приемаме и ратифицираме, са една рутинна задача от ангажиментите ни като членове на НАТО. Закони, които синхронизират не само нашето законодателство, но и правят така, че да може съюзът да няма пречки, когато настане кризисна ситуация.”, отговори  кандидатът на ГЕРБ за вицепрезидент на президентски избори през 2016 година.

 Превъоръжаването на Българската армия.

 „Много се шумя в един период от време, миналата година, за преоборудването на армията. То не бяха самолети Грипени или други, то не бяха кораби и така нататък. Сега сякаш всичко позамлъкна и позатихна, защо така?”, попита водещата Клара Маринова. „Не е позамлъкнало, стана доста сложно и трудно. Сериозен проблем стана това, че в плановете за инвестиционни разходи, които гласува Народното събрание – повечето от проектите бяха гласувани от нас с рамката за следващите пет-шест години, като не включихме ДДС в тези суми и те бяха сметнати така, че да могат да се осъществят проектите, като цялата сума, която ние гласувахме, да бъде изразходвана за това. От миналата година, от януари, влезе по закона, че тези пари, които са дадени, в тях трябва да се включи и ДДС, тоест намалиха се с 20 % сумите. Това провали поръчката и цялата процедура за придобиване на модулен патрулен кораб.”, завърши Пламен Манушев разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2”

Публикувано от: novinata.bg