7621-310-0

Министър Вълчев: Емиграцията на младите и образовани българи е най-голямата загуба на национален капитал

„Емиграцията на младите и образовани българи е най-голямата загуба  на национален капитал“. Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на церемонията за честване на 148 години от създаването на БАН. Той връчи наградите на 11 ръководители на успешни научни проекти в рамките на програмата „Подпомагане на младите учени в БАН“, финансирана от МОН, за която през 2016 и 2017 година са отпуснати целево 4 милиона лева. Благодарение на тази програма  само през 2016 година са финансирани 231 проекта на талантливи млади специалисти, които са работили по тях в екип. За 2017 година са утвърдени още 361 проектни предложения. По този начин младите хора получават възможност не само да практикуват научна дейност, но и да усвоят умението как се разработват, администрират  и отчитат проекти.

Министърът подчерта, че в момента целта на МОН е да се развие и разшири програмата, която до момента работи много успешно. „Благодарение на нея и на Националната стратегия за развитие на научните изследвания у нас може да бъде повишен имиджът на българската наука“, допълни той. По неговите думи, успешното изпълнение на програмата ще вдъхнови повече млади хора  да създават наука на световно ниво у нас. Министърът отбеляза също, че трябва да се създаде възможност учениците да влязат в институтите и музеите на БАН, за да видят реалните културни и научни достижения на страната ни и по този начин да бъде запален интересът им към знанието. „След 20-30 години у нас ще има добре функциониращи институции там, където сега сме приложили политиките за задържане на младите“, заяви той. Според него през 21 век трябва да бъде намерена финансовата и организационна формула, чрез която българската наука да продължи да се развива успешно. Тя е свързана с партньорство между всички държавни институции и висши училища, както и с по-високо финансиране, отбеляза Вълчев.

„Създаването и развитието на Българското книжовно дружество през 1869 година в Браила, което по-късно се преобразува в БАН, е важна част от българското Възраждане“, подчерта министърът.  Той посочи, че в рамките на съвременния глобален свят предизвикателствата пред БАН и българската наука вече са много по-различни от тези през 19-ти и 20-ти век. „Днес светът е отворен и конкуренцията е международна, затова е много по-трудно да задържаме тук младите специалисти“, заяви Вълчев.

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски подчерта, че изследванията на БАН са със съществен ефект за цялото общество и значителна част от тях вече се правят в сътрудничество с чужди институти или университети. Като пример за доверието на държавата в академията той посочи две от изследванията, които са целево финансирани  – за преодоляване на демографската криза и за търсене на съвременни методи за преподаване, които да стимулират талантливите деца „Програмата за подкрепя на млади учени се оказа глътка въздух за младите и благодарение на нея те повярваха, че държавата подкрепя българската наука“, отбеляза проф. Евдокия Пашева, главен научен секретар на БАН.

 

Публикувано от: novinata.bg